Cтоях там - щастлива и сама,свободна, никому ни виновна, ни длъжна,а тя се целуваше с теби не знам защо изглеждаше тъжна.И за кое бях така закопняла,дори и сега не разбирам,но започнах заради теб на нея да завиждам.
За кой ли път аз презнавам пред теб,че не мога да бъда сам. Безброй години.Години наред аз не мога да спра своя бяг.Защо повярвах на думи,в които не вярва и малко дете.Защо избягах, защо повярвах.
И само теб сега те нямаи все едно, че нищо нямамв този дом, до вчера бе с любов!Един човек, а всъщност всичкоотиде си и е излишноСърцето ми към живота безразлично.
Можеш ли да ме обичаш?И теб ли те е страх?Страхливците умират всеки ден,мъжете по веднъж умират.Страхливец или мъж,ще си за мен,какво избираш?Ако ще е обич, искам да боли.Да ме разпилее и изпепели.
Разделям Се Ти замина, остави ме и ме забравида страдам цял живот.Всяка вечер, аз сънувам,дори в съня си аз те обичам.Разделям се, разделям се,но моля те не ме забравяй.Зная мила, че си надалеч,но запомни, че те обичам!
Сълзите защо не мога да изтрия?Една годинакога замина. Сълзите защо не мога да изтрия?Аз знам ти си някъде къде не знам,но къдетои да си знай,че съм до теб и не си сам!!!
Всяка вечер аз говорех с Луната.Може ли да мине болката сива?Ти си тръгна и заплака душата!Плаче душата!Леден вятър вие в дългите нощи.Може би ще дойдеш... Чакам те още!Ти отне съня ми и си замина!Тръгна си, мила!
времената, когато брояхме звездите на небето.Те останаха там някъде дълбоко в насв мене нахлуват спомени в този късен час.Грешките са много и не бяха само твоипътищата бяха малко, но опсипани в завои.Няма да те моля да се връ