VBOX7

какъв съм (2х)
разбереш, че друг съм
и с различна кръв съм,
до гуша ми дойде от нападки и проблеми,
писна ми да слушам за черни, бели, малки и големи,
за народ с различни гени,
за хора озлобени,
за победители и победени,
питат ме каква кръв тече в моите вени
да знаят те дали да предприемат промени
отговор ще дам и няма да има грешка,
в моите вени, хора, тече кръв човешка,
дали съм българин, турчин, негър или еврейн,
дали съм раста, дали познавам лейди Джейн,
дали съм Деньо или дали съм Кърт Кобейн,
дали в морето плувам или морето е басейн,
кво те бърка теб, щом всичко между нас е гладко,
цивилизована работа брат, казано на кратко,
злобата не е спасение нито приключение,
всички сме еднакви, чу ли?
без изключение...

И все някой ще намери да се заяде,
и пак ще пита тъпо "Ти идваш откъде?"
"Какво е твойто име?", "Какво е твойто потекло?"
що не съм като него гол, що нося облекло...
въпроса твой е само "Защо?", а моя -
Как да обърна нещо зло в нещо по-добро ?

За да има дъга, трябва да присъстват всички цветове,
а една война е облак в ясно небе,
дори да си особа мразиш да е сиво,
дори да лееш злоба искаш да е красиво,
изхвърли всички капаци, показатели и знаци,
щото вместо да вървим напред,
вървим кат раци..

Живей без граници(3х)
живей, живей без граници...

За да има дъга, трябва да присъстват всички цветове,
а една война е облак в ясно небе,
дори да си особа мразиш да е сиво,
дори да лееш злоба искаш да е красиво,
изхвърли всички капаци, показатели и знаци,
щото вместо да вървим напред,
вървим кат раци..

Живей без граници(3х)
живей, живей без граници...

Запази си омразата,
избягвай тя да те събужда
няма нужда - здрави сме от тази болест чужда
как да се пазиш ако си на себе си враг,
и търсиш трапа, не слънчев бряг,
не лъчи, а мръсен сняг,
като киша ако е душата и човек трудно диша,
свобода е дума дето лесно пиша,
само Оня на небето има право да съди,
и от този свят някой да пъди,
човекът има право на шанс,
но няма шанс ако към него няма толеранс,
Боже, направи ми реверанс,
защо не ни създаде с еднакъв аванс ?
и в ръце на луди предостави земния баланс,
заради предразсъдъци живеем на бавен каданс,
и всеки плюе и ругае, изпаднал в транс,

Живей без граници(3х)
живей, живей без граници...

И все някой ще намери да се заяде,
и пак ще пита тъпо "Ти идваш откъде?"
"Какво е твойто име?", "Какво е твойто потекло?"
що не съм като него гол, що нося облекло...
въпроса твой е само "Защо?", а моя -
Как да обърна нещо зло в нещо по-добро ?

За да има дъга, трябва да присъстват всички цветове,
а една война е облак в ясно небе,
дори да си особа мразиш да е сиво,
дори да лееш злоба искаш да е красиво,
изхвърли всички капаци, показатели и знаци,
щото вместо да вървим напред,
вървим кат раци...

Живей без граници(3х)
живей, живей без граници...

За да има дъга, трябва да присъстват всички цветове,
а една война е облак в ясно небе,
дори да си особа мразиш да е сиво,
дори да лееш злоба искаш да е красиво,
изхвърли всички капаци, показатели и знаци,
щото вместо да вървим напред,
вървим кат раци...

Живей без граници(3х)
живей, живей без граници...

Респект (Respect) - Спомен
Помниш ли ти онзи ден, когато стоеше до мен
всичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзи
мога ли пак да съм сам а ти да си някъде там
мога ли пак да простя във името на любовта.


Когато бяхме заедно обичах те знаеш нали
сега си далече и от това ме боли
а може би всичко при нас опираше до там че
нетрябваше сърцето си на тебе да дам
не ме е срам да кажа че сега сам наранен
и тъжен че имам чувството че пак живота ми е свършен
че няма вече аз да мога да те обичам
че няма вече аз да мога да те събличам
и все пак се чувствам малко по добре
когато легна и си спомня твоето лице
и това че някога до мене си стояла
и колко нощи във преграткитеми ти си спала
поне знам че всичко между нас е ясно
благодаря ти бе прекрасно!
и ако се питаш дали си била обичана някой ден
недей да мислиш а просто си спомни за мен.



Помниш ли ти онзи ден когато стоеше до мен
всичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзи
мога ли пак да съм сам а ти да си някъде там
мога ли пак да простя във името на любовта.


Не искам да обичам, когато обичта разбива едно сърце
а в една душа се разкрива, че любовта пак не е на лице
със сълзи на очите и със празни ръце се запътвам назад
със надеждата да те зърна но не ще те има, когато се
обърна и всичко ще е било хубав сън, прекъснат внезапно
от светкавичен грам и вече сам поне навлязах във реалноста жестока
готов сам да хвана нова посока но едва ли ще залича кръвта
от сърцето си със фалшивата усмивка на лицето си
едва ли ще мога скоро да те изтрия от съзнанието си без да го крия
и да мога да кажа да обичах я но вече не и във думите да няма болка
защото ти направи така да се преродя без сърце.


Помниш ли ти онзи ден когато стоеше до мен
всичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзи
мога ли пак да съм сам а ти да си някъде там
мога ли пак да простя във името на любовта.