VBOX7

навън с усмивка, само защото той може да е там? Има ли песни, на които плачеш, защото са свързани с него? Имало ли е дни, в които не те интересува нищо друго освен това да видиш усмивката му? Правила ли си глупости заради един човек? Имала ли си чувството, че изгаряш, когато обърне внимание на друга? Представяла ли си си го вечер до теб? Имала ли си чувството, че се задушаваш, когато не си го виждала дълго време, когато не си чувала гласа му? Oбичала ли си?

Искам един ден да дойдеш при мен, уморен от всичките ти евтини приятелки. Уморен от връзките за по един-два часа с момичета, които не стават дори за разговор. Искам да ме прегърнеш, обяснявайки ми колко нощи си мислел за мен. Да ме гледаш с всичката тази любов, с която аз те гледах толкова време. Да прокарваш пръсти през косата, която изтощавах всеки ден, за да ти се харесам. Да ти се иска да ме целунеш и галиш всяка част от тялото ми, за което положих толкова усилия само, за да ти се хареса. Тогава аз ще ти се усмихна и ще проникна с един поглед там, където никоя не е можела дори да мечтае да стигне...

Преди си мислех, че знам какво е любов. Измервах я в броя целувки, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати… Непрестанно търсих доказателства, които да могат да се видят, докоснат, преброят. Повече, за да се уверя сама, че я има. По-малко за пред другите. Днес знам, че любовта не е фойерверки... И когато я има наистина, е тиха. Влиза на пръсти. Събужда се първа. Помни как обичаш кафето си. Не забравя след всяко "как си" да попита "а ти". Прегръща те силно, когато е студено. Върви пред теб, когато духа. Прощава. Доверява се. Пуска радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се да те пита дали имаш нужда от нещо, когато си болен. Дава ти вяра, когато си загубил част от твоята. И увереност. И споделя с теб мъдростта си. И не те съди. И носи свобода!

"Красива си. Направо съвършена! По-хубава жена не съм виждал. Нали до вчера бе обикновена? Защо сега си моят идеал? Очите си не мога да откъсна от твоите. Сърцето ми направо ще се пръсне. Усмихваш се, а аз едва се сдържам от страх, че цял пред тебе ще се срина. Пред тебе всеки друг е недовършен и само ти си тъй неповторима. И колко си добра в сърцето само. И кой ли не би искал да те има? Аз сляп ли бях, кажи, по-рано? Не, всъщност друга е причината. Красива си, защото те загубих. До вчера беше моя, беше даденост. За жалост много късно се събудих. И толкова си хубава сега, треперя! Бих преобърнал цялата земя, само, за да върна теб и вчера."

"И все пак, от време на време ще се сещаш за нея.Вечер когато нещо ти тежи и искаш да ѝ го разкажеш,или сутрин - посягайки към телефона, но знаейки, че вече нямаш дори моралното право да ѝ се обадиш.И все пак от време на време ще се нуждаеш от нея - ей така… просто, за да помълчите."