VBOX7

гр. Пазарджик, в което съм учил 11 години. Поради тези причини нося това училище в сърцето си и го чувствам като своя кауза.
Пет години от живота си отделих на София и Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, за да добавя „висше образование“ към визитката си.
Изпълнен дълг към родината: 6 месеца в казармата в Пазарджик, 2001 г.
Вече почти две петилетки живея в Пловдив, защото домът е там, където е сърцето.
Обичам жена си, книгите, класическото българско кино, снега и чушките с ориз. Обичам да си стоя вкъщи.
Музика: класически рок и хеви метъл. Любима банда: AC/DC
Страхувам се от високо, от ескалатори, от простотията и безразличието .
Старая се да вярвам в Бог, макар че съм сигурен, че небесното ми досие с прегрешения е дебело като огромен биг мак, който ще ми бъде сервиран един ден, когато почукам на Небесните врати.
Вярвам на писателите и поетите, защото те го заслужават. Вярвам, че ако човек иска нещо много силно, то той ще намери начин да го постигне, в противен случай – ще си намери оправдание. А оправданието е като дупето – всеки си го има. Вярвам на БНТ.
Надявам се, че България все пак и въпреки всичко ще я бъде.
Дълго време бях верен фен на английския футбол - до деня, в който “големите” пари убиха неговата харизма и уникален чар. Въпреки това все още стискам палци за ФК „Ливърпул“ и копнея един ден да стъпя на “Коп”.
И докато съм на футболен абзац - една от мечтите, които все още пазя, е свързана с ФК “Хебър” Пазарджик и неговото завръщане в професионалния български футбол.
Опитвам се да бъда добър човек и в същото време да остана себе си (разбирай - истински), което днес е доста трудно, а може би и непрепоръчително, но това е въпрос на личен избор.
А и животът ни всъщност е просто низ от множество избори, които така или иначе трябва да направим.