Пак те няма цяла вечер, но каде си ти?Всичко ми е ясно вече - с нея си нали?Няма повече да бъда тъжна и сломена.Слушай моята присъда - оставаш без мене!Но без мен и любовта, сам оставаш на света,непростимо сгреши, всичко свърши върви си ти!!!
Съдбата своя не разбирам,защо когато си отивам,повикаш ли ме аз се спирами пак към тебе вървя идвам сама.Защо когато теб те няма живота е една измама?Но щом поискаш да сме двама,аз пак към тебе вървя, идвам сама.
Не ме сравнявай с нея никога,не ми разказвай нека да не зная.При мен ще дойдеш падне ли ноща,обичай ме аз друго не желая.Ще бъда вечно другата жена,война не водя аз със съвестта си,дори да дойде края на света,готова съм да изплатя греха си.
Онзи глас дочувам пак в нощта,твоя глас, гласът познат на любовта.Викаш ме, пулсира в нас греха,спомени въздишат някъде в нощта. Молиш ме ти.С теб да делим любовта и греха,но е късно
В празна стая ти затвори в любовтане усещам вече твойта топлинааз разбирам че за теб не съм товаот което имаш нужда ти в живота.И само горчиви споменикрещят от любов отровенидори през врати затворенище идват в съня ти.