mimoza4444
☼ Let the wind take you to places you have never been before ☼
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
♥ Anime and K-pop fan ♥
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
♥ Anime and K-pop fan ♥
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
♥ ♦K-Pop fic ♦ ♥
Kaisoo fic - *the Last Straw* part 1
I will teach you a lesson,sis! ^^ part 1
JongTae fic ^^ part 1
Luhan x Kris fic ^^ part 1
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
♥ ♦Naruto fic ♦ ♥
Sasusaku fic - An angel vs a demon 1
Naruto fan fic for one different love story 1
[{my naruto fic}] School life 1
Naruto and Kuroshituji fic 1
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
☼... и понякога се чудя,що за създание,при положение,че съвършенството няма начин да съществува,е той? Съвършенството,нереалното...тези неща съществуват само във филмите, но макар и животът да е просто една игра,често се питам как е възможно четката на живота да го е изрисувала така внимателно и безгрешно. Вглеждам се и колкото и да съм критична към всичко и всички, не откривам никакъв недостатък в цялото му външно съществуване. Сякаш природата е завършила творението си,но за пръв път,както никога преди,се е върнала и е поправила грешките си. Недостатъците,изтрила ги е Майката природа,ако изобщо ги е имало. Не,че е нещо ненормално да си задавам такива въпроси,при положение,че всеки от нас намира някой,който сам самичък за него е онова малко зрънце,което го запълва,което представлява съвършенството само за този човек,НО...това тогава се нарича любов. А след като аз изпитвам тази същата странна привързаност и непозната жажда,какво изпитвам тогава? Със сигурност не е любов. Или каквото и да било друго подобно чувство. Възхищавам ли се на това,което е било изписано като пищен шедьовър? Или усещам,че в него има нещо по-различно... Просто е наистина необяснимо. И когато казвам,че е перфектен за мен...
Казвам го,защото душата ми говори и усеща нещо различно.Задавам си въпросът «Това нормално ли е?» прекалено често. И дори аз,която ровя из дълбините на живота непрестанно,не откривам логика над това необяснимо чувство,което изпитвам щом се гмурна в очите му. Не е пред мен,не го виждам. Не мога да го чуя.Също и да го докосна. Но някак си НЕОБЯСНИМО се чувствам свързана. И понякога в своята драматична приказка за лека нощ,съзнанието ми протяга мислено ръка към него – новото,различното, в опит да се докосне до онова,което не разбира,но тогава винаги,дори и мислено,образът му,дълбоките очи,които ме хипнотизират,се замъгляват и после изчезват. Точно когато съм на невидими частици разстояние от това да опозная непознатото,все става така,че животът ми напомня,че съм "луда". И може би в това отношение съм. Но той е наистина странен и различен. Аурата,държанието,видът,съвършенството. И аз съм строго убедена,че трябва да разбера какво е необикновеното в приказния му образ! Странно е,защото искам да изследвам това,което е много далеч от мен. Но изпитвам нуждата да знам отговорът на тези въпроси,точно колкото повечето хора искат да знаят какво се намира след космусът - загадка след загадката. ☼ - Това е нещо ново,над което мисля от много време ♥
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
☾ Аз вървях,а той,2 крачки пред мен.Беше се обърнал и правеше физиономии в опит да ме разсмее.По едно време спря и ме прегърна...Не знаех защо.Просто го направи.Реших,че може да нямам друг шанс,затова и аз го прегърнах.Почувствах се,сякаш седмото небе ме викаше...Реших да не разтварям въображаемите си криле и да не политам,за да мога да остана при него.Тялото ми се задвижи автоматично,не ме слушаше.Аз се надигнах на пръсти и го целунах плахо по бузата.В този момент той се отдръпна от мен и ме изгледа объркано.Грешка ли направих?Нима и той не знаеше какво правеше...
Изведнъж пречупи мислите ми с най-прекрасната усмивка и каза:
-Следващия път не бъди така плаха...Аз съм само твой и винаги ще бъда!
Тези думи за мен означаваха всичко... ♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥ ☽ - измислено от мен самата ;д Имам си и авторските права,ей ;д
♥ ♦K-Pop fic ♦ ♥
Kaisoo fic - *the Last Straw* part 1
I will teach you a lesson,sis! ^^ part 1
JongTae fic ^^ part 1
Luhan x Kris fic ^^ part 1
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
♥ ♦Naruto fic ♦ ♥
Sasusaku fic - An angel vs a demon 1
Naruto fan fic for one different love story 1
[{my naruto fic}] School life 1
Naruto and Kuroshituji fic 1
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
☼... и понякога се чудя,що за създание,при положение,че съвършенството няма начин да съществува,е той? Съвършенството,нереалното...тези неща съществуват само във филмите, но макар и животът да е просто една игра,често се питам как е възможно четката на живота да го е изрисувала така внимателно и безгрешно. Вглеждам се и колкото и да съм критична към всичко и всички, не откривам никакъв недостатък в цялото му външно съществуване. Сякаш природата е завършила творението си,но за пръв път,както никога преди,се е върнала и е поправила грешките си. Недостатъците,изтрила ги е Майката природа,ако изобщо ги е имало. Не,че е нещо ненормално да си задавам такива въпроси,при положение,че всеки от нас намира някой,който сам самичък за него е онова малко зрънце,което го запълва,което представлява съвършенството само за този човек,НО...това тогава се нарича любов. А след като аз изпитвам тази същата странна привързаност и непозната жажда,какво изпитвам тогава? Със сигурност не е любов. Или каквото и да било друго подобно чувство. Възхищавам ли се на това,което е било изписано като пищен шедьовър? Или усещам,че в него има нещо по-различно... Просто е наистина необяснимо. И когато казвам,че е перфектен за мен...
Казвам го,защото душата ми говори и усеща нещо различно.Задавам си въпросът «Това нормално ли е?» прекалено често. И дори аз,която ровя из дълбините на живота непрестанно,не откривам логика над това необяснимо чувство,което изпитвам щом се гмурна в очите му. Не е пред мен,не го виждам. Не мога да го чуя.Също и да го докосна. Но някак си НЕОБЯСНИМО се чувствам свързана. И понякога в своята драматична приказка за лека нощ,съзнанието ми протяга мислено ръка към него – новото,различното, в опит да се докосне до онова,което не разбира,но тогава винаги,дори и мислено,образът му,дълбоките очи,които ме хипнотизират,се замъгляват и после изчезват. Точно когато съм на невидими частици разстояние от това да опозная непознатото,все става така,че животът ми напомня,че съм "луда". И може би в това отношение съм. Но той е наистина странен и различен. Аурата,държанието,видът,съвършенството. И аз съм строго убедена,че трябва да разбера какво е необикновеното в приказния му образ! Странно е,защото искам да изследвам това,което е много далеч от мен. Но изпитвам нуждата да знам отговорът на тези въпроси,точно колкото повечето хора искат да знаят какво се намира след космусът - загадка след загадката. ☼ - Това е нещо ново,над което мисля от много време ♥
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
☾ Аз вървях,а той,2 крачки пред мен.Беше се обърнал и правеше физиономии в опит да ме разсмее.По едно време спря и ме прегърна...Не знаех защо.Просто го направи.Реших,че може да нямам друг шанс,затова и аз го прегърнах.Почувствах се,сякаш седмото небе ме викаше...Реших да не разтварям въображаемите си криле и да не политам,за да мога да остана при него.Тялото ми се задвижи автоматично,не ме слушаше.Аз се надигнах на пръсти и го целунах плахо по бузата.В този момент той се отдръпна от мен и ме изгледа объркано.Грешка ли направих?Нима и той не знаеше какво правеше...
Изведнъж пречупи мислите ми с най-прекрасната усмивка и каза:
-Следващия път не бъди така плаха...Аз съм само твой и винаги ще бъда!
Тези думи за мен означаваха всичко... ♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥ ☽ - измислено от мен самата ;д Имам си и авторските права,ей ;д
Следвай
125
