Моята нетърпелива обич прелива на порои, надолу, към възход и заход. От безмълвните планини и бури на болката ромоли тя чрез усмивката ми и в долините! (F)(h):*
Няма на света нещо, което да не може да бъде преживяно. Колкото и да е голяма болката, рано или късно или свикваме с нея, или преставаме да й обръщаме внимание.
"Беше"- тъй се нарича скърцането на зъбите на волята и най-самотната и скръб. Безсилна против онова, което вече е направено-тя гледа лошо на всяко минало!А,трябва да се присмее на своята тъмница и на своята скръб: Това, което беше, вече няма да е!