mnts

Капитан Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител. Той загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.
Димитър
Списаревски е роден в Добрич на 19 юни 1916 г. След Ньойския договор от 1919 г., градът остава в териториите, предадени на Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия /днес 22-ро училище/.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. училище, но е изключен и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.
На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи Б-24 Либърейтър /"Освободител"/ се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града.
Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелните П-38 Лайтнинги, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.
Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците.
Тъй като е бил открит противник на комунистическите идеи, по времето на „социализма“ името на Списаревски се премълчава. След 1989 г. подвигът му е изваден от забвение. Издадени са множество книги, брошури, статии. В софийския район Искър на името на героя е наречен булевард. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча. До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име и паметник има и в родния му град Добрич. В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ е поставена паметна плоча с барелеф на Списаревски.Робърт Реноар е един от оцелелите по чудо британски пилоти, след тарана на българина казва: „Ударът на вашите летци беше много лют".

http://vbox7.com/play:eba4c521
Инфо
Клип Коментар

Интересно е тогава защо Германците ни карат да депортираме евреите- 30 000 а Борис 3 отказва??!!! След като са толкова мили и доби германците. И интересно знаете ли какво са казали немците на нас- или сте с нас или против нас, не виждам нищо мирно

Нищо не е забравено.. Нищо не е простено!

Вечен поклон !

mnts каза: Нещата въобще не са стояли така... нямам достатъчно място за да обяснявам. Почетете малко и тогава пишете глупости. Книги на Георги Ифандиеф, Никола Николов, Д-р Емил Антонов...

:-) :-)

:-) :-) :-) {p} да живее Германия :-)

Слава! Слава! Слава!14/88

Поклон пред паметта им!

Поклон пред славата и величието на българското офицерство.Много точно казано.

Браво за снимките!

напълно съм съгласен Поколон пред паметта им!

Нещата въобще не са стояли така... нямам достатъчно място за да обяснявам. Почетете малко и тогава пишете глупости.

ММ дали е вярно това възможно е нали България по онова време е била съюзник на Хитлер тъйкато Хитлер ни е върнал отнети още от първата световна война земи!

Статията е писана от Кожемякин. Той обаче сам признава, че цитира две книги. Уж български, на наши издателства, обаче незнайно защо не се намират. Няма и никакви други документални потвърждения, ни от германска, ни от съветска страна.

Впрочем не съм особено убеден, но май някои от снимките в статията, която съм дал в допълнителната информация, са именно на доброволци от легията.

От това, което аз съм чел, първоначалната статия за българската бронеизтребителна легия е писана от руснак(в края на миналия век), на базата на "документални потвърждения", както ти ги наричаш - или по-точно на снимки и свидетелства.

Обаче, тези славни моменти, нещо нямат абсолютно никакви документални потвърждения. А дотогава са си просто писания на някави хора. Те и партизаните твърдят, как са громили "монархо-фашизма", ама само във фантазиите им е ставало. То да не е мандра :D

Страхотен клип. Ние българите трябва да си припомним тези славни моменти и да вдигнем високо глава.

интересно

само Минъор Перник