често си обещаваме ново начало за нещо..пожелавам ви сбъднатост..често в сърцето си изричаме думи,които не изговаряме...пожелавам ви разговори..често ни се иска да сме по-себе си...пожелавам ви много нови начала...и за неща,които не сте си и помислили..Щастливи нови начала..другото е просто нов лист от календара..
вълшебна коледна приказка,разказана в душата на Любовта..думи,които се изричат само пред сплетените символични пръстени,които си посипал с пухкав сняг..тази коледна магия,надвиснала над спящия град я разказа и ни я показа,като самия дядо Коледа..и пожелавам на всички,прегърнали посланието му,да я изживеят..тя,Любовта, иска САМО това...
Цвети,с благодарност за топлото в сърцето ти и искрящото в очите ти! Весела и Щастлива Коледа на всички вас,които чакате по заскрежените прозорчета коледните вълшебства!Пожелавам Ви Рождественските камбани в хармония с душите ви да пеят....
Любовта припознава често и "чуждите"жени..и ги прави свои с един такт на сърцето, две докосвания и разменени шепоти..и както и да гледат "другите", за Един, стават Всичко....
ммм..направо ни наметна с топлото, зимно одеало и ни позволи, само въображението и мечтите в нас да работят...а те, заедно с Любовта, са безусловната свобода...
когато тишината закрещи и ръцете увиснат непрегърнати...Сбогом е единствената дума..но сърцето,безмълвното продължава да говори...редове,като тези...невероятен клип сте родили...
на доста (житейски)приказки плача..натежали от мъдрост и безвремие,те предават посланието си така близо до сърцето ми, че каквото и да се случи,не забравям да се обърна по Коледа за малката кибритопродавачка...Благодаря ти от сърце,че я качи (bow)
понякога...дъждът се излива направо от очите ни...и прави вадички по душата...после,често се пързаляме по дъгата,често се и подхлъзваме...но поне сме сигурни, че сме живи...
чисти души...и по-нататък в годините целувката лекува...заздравява болното място...ама вече не сме чисти души...помислите ни са мотивирани от тъмната страна...
живееш в сърцето ми,нежен ангел..няма човешки похвати,с които да те обрисувам и само сълзите в гърлото издават спомена ми...обичам те и винаги ще е така..ти си най-чистата и истинска душа,която виртуала ми позволи да познавам като жена...Дълбок поклон!
мда...прекрасно преминаване през деня и нощта...предизвикване на Светлината и борба с Тъмата...а бялото е..спомена...каквото и да ни струва, заслужава си да го живеем...живота...не да преминава през нас...без нас...
да...понякога след края...сънуваме с отворени очи...и е така истинско,както в душата ни...и макар утрото да ни отнема съкровеността...сърцето помни..и сънува...
...изпяли сте момичешка болка...затова,пожелавам на всички ни...само веднъж да отворим вратата...и то,за да кажем сбогом..и никога повече да не се върнем там,в студа..
