всеки ден се будим в толкова много различни лица..и без да имат нашия шанс,имат същите вълнения,радости,скърби..подадената ръка,дори на един,е спасение..защото(понякога)един миг ни дели...
времето нищо не лекува...освен лечимото...онова, другото, остава и напомня за себе си винаги..един писател я сравнява с шума на морето в морската раковина...винаги ти шуми в ухото и ти напомня, че някога не е било така...
ако си го наречем с истинските думи...това е пътечката,която всеки от нас извървява до Достигането..катерим собствените си очаквания и рядко отдъхваме на финала..прехласваме се по онова край пътя..прекрасно обрисуване на "стълбата"
способността да обичаш е привилегия на сърцето на малцина...разпознава се и в нешлифован вид..няма полова принадлежност..и определени думи за отличаване..един поглед,една прегръдка,една-две неизказаности и си ТАМ...
а и никой не е нужно да го вижда..щом сърцето ни е с неговия облик..не е и нужно вечно около нас да съществува,за да го има..и няма невъзможно в тези срещи..по-истински са от реалните..
а някои съзират мистика в изграждането...просто не могат да повярват размера на човешкия замах..а той е невероятен...и когато е градивен и когато е разрушителен...
Честит рожден ден, Ивана..твоите любознателни очички ме завладяха още първия път,когато ги зърнах...а спокойната и детски чиста радост от всичко,което виждаш,са дар за всички нас,Големите..Пожелавам ти безгрижно детство и много мечти, мъниче...
достатъчно е,като се влюбим в Април,да искаме само пролетното равноденствие...и да ни е достатъчно..и тогава,заедно да поседнем на небето и тези пролетни дъждове да са от щастливите ни сълзи..
а когато душата с резета заключим..имаме два пътя...или отвътре да се отключим,или някой има щастливия дубъл на ключа,който отключва и резето и сърцето ни...
