VBOX7

/> И имаше най-утринните устни,
Които съм целувал някога...
И чак тогава аз се сетих вече-
И все пак те попитах как се казваш.
-Любов.
-Ах,да.Любов!
Аз бях забравил.
Здравей,Любов!
Защо си тъй различна?
Кой те научи тъй да се целуваш?
Къде живееш?
Може ли да вляза?
Ах,този вход е тесен както някога.
С това автоматично осветление.
И подът пее тихо под краката ми
Една възбуждаща,банална песничка:
„Bonne chance,cherie,bonne chance.”
Това е стаята...
Леглото е почти домашно,
Помниш ли-тук някога май имаше пиано?
Ти се събличаш.Колко си пораснала все пак,Любов!
Все пак Любов ли казах?
Любов ли беше името ти древно?
А аз почти те бях забравил вече.
2
Как странно е това взаимодействие
На Слънце и Луна във тази нощ
През твоето прозорче без пердета.
Ти си загадъчна във свойта опитност,
Ти си самоуверено безпомощна,
Когато искаш да ме изненадаш
С това,че си съвсем,съвсем различна.
Любов,ти плачеш!
Плачеш ли наистина?
Ти плачеш.
И сълзите ти са черни-навярно от молива под очите ти.
Наистина ли ти е тъжно?
Знаеш ли,
Ти пак си същата съвсем еднаква си.
А аз съм друг,
А аз съм друг.