VBOX7

ще отнеме го от нас.

Грижи се за мен - плаче само при крещяща нужда. Обичам го повече от всичко.

Вече е на 6 години. Мисля да го запиша на училище, толкова е умен. Красавец - като майка си.
Намери и първата си любов. Изоставиха го. Не го заслужават.

Подарих му първото му ножче. Казах му да не тича с него. Също като баща му – не ме послуша. И дядо му.

Интересува се от техниката, затова и се записа в техническо училище. Първото му творение не сработи. Също като баща му. И дядо му.

Разбира истината за първата любов. Новото момиче е красиво и умно. Обичат се. Тъжно му е когато със съучениците се разделят на бала. Разбира се със всички.

Иска в техническо училище пак. Също както баща му. И дядо му.
Вече не ми приема съветите ми. Май аз приемам неговите. Остарявам.
Вече е инженер и то какъв... Дядо му го гледа отгоре. Горд е, сигурен съм.

Спътничката му го обича, изглежда повече от мен. Или ми го отнема, или остарявам. А той е малкото ми момче...

Ожениха се. Сърцето ми се разхлопа същия ден. Майка му се разплака. Каза, че остава самичко.

Закъсахме малко. Грижи се за мен и майка си. Разменихме ролите май-май.

Пенсионирах се. Той се радва за мен. Казва, че ще си почивам заслужено. Странно. И аз така казах на дядо му.

Само след девет месеца ще съм дядо. Господи, дай ми време.
Вече е татко. 3 300 г. Кръстиха го на дядо му – Атанас. Каза че е най-здравото бебе раждано някога. Не мога да сетя защо ми е толкова познато.

Малкия вече е достатъчно голямо, за да го науча да си прави лък от бъз и сезал. Сръчен е. Като баща му. И като дядо му. И като пра-дядо му.

Вече угасвам. Той плаче за мен. Снахата също. Толкова го обича. Може би повече от мен.

Няма нужда от мен, но ако стане нещо – Бога ми – щях да дойда при него.
Той е всичко за мен.
Той ми е син.