nebelun
Не ми липсваш както преди.От изреченията в които се споменава името ти, не ми се пълнят очите със сълзи.Вече спрях да отбелязвам в календара от колко време те няма. Още не мога да се науча как да ми е по-добре,но заших думите‚ ‘‘добре съм‘‘ на езика си.
Не те чакам да се върнеш вече,дори не искам да се връщаш. Нямам даже желание да знам как си и как се чувстваш. От време на време се сещам за теб, но си казвам "не ми пука вече". Моите проблеми са ми достатъчни.. Свикнах ли с липсата ти ? – Всъщност съм изплашена. Ами ако обикна друг ... Повярвай ми.. ето това никога няма да ти простя!
Следвай
0
