VBOX7

но сигурно за една седмица и при смъртта си ще бъдеш щастлив. Там отишъл един мъж, който искал да сложи край на живота си. Регистрирал се там, дали му стая всичко точно и го уверили, че ще изпълнят мисията си а именно да го убият. Когато се настаниш в хотела нямаш право да напускаш и да се отказваш. Мъжа срещнал една жена там... заобичали се и всичко било страхотно...освен малката подробност, че са там за да умрат. Решили да се откажат и да помолят управителя да ги пусне да си отидат и да заживеят щастливо. Той казал, че няма никакъв проблем и се радва, че точно там са намерили смисъла на живота. Казал да останат още една нощ, за да им организират изпращане. Вечерта мъжът заспал щастлив и на другата сутрин не се събудил. Жената била от персонала, мисията била изпълнена. Както обещали, мъжът бил щастлив при смъртта си!


Хотел "Калифорния" (превод)

По тъмното пустинно шосе прохладният вятър играеше в косите ми.
Топлият аромат на колитас се издигаше към небето.
Далече отпред видях мъждукаща светлина,
главата ми натежа, очите ми помътняха.
Трябваше да спра и да пренощувам.

Тя стоеше в рамката на вратата,
а аз чух църковната камбана
и си помислих:
"Може би тук е раят, а може би адът".
Тя запали свещ и
ми показа пътя.
Долу по коридора се чуваха гласове,
стори ми се, че казват:

"Добре дошли в хотел Калифорния,
Какво прекрасно място.
Колко приятно изглежда.
Има много стаи в хотел Калифорния,
по всяко време на годината можеш да отседнеш там".

Главата й е пълна с Тифани,
тя кара Мерцедес Бенц.
Около нея има красиви момчета,
които тя нарича приятели.
Когато танцуват във вътрешния двор
сред сладките летни изпарения,
някои танцуват, за да си спомнят,
други, за да забравят.

Тогава казах на управителя:
"Донесете ми от моето вино".
Той каза: "Не сме имали такова нещо от 1969-та".
И отново гласовете зоват отдалече,
будят те посред нощ
и отново ги чуваш да казват:

"Добре дошли в хотел Калифорния,
Какво прекрасно място.
Колко приятно изглежда.
Тези, които живеят в хотел Калифорния,
(каква приятна изненада!)
са твоето алиби".

Огледала по таваните,
розово шампанско в лед.
Тя каза:
"Всички сме пленници на своите замисли".
А в стаята на управителя
са се събрали за пир,
удрят с ножовете си от стомана,
но не могат да убият чудовището.

Последното, което помня, е,
че бягах към вратата.
Трябва да намеря обратния път
от това място. "Успокой се - каза човек от тъмното. -
Ние сме програмирани да посрещаме,
ти можеш да си тръгнеш, когато поискаш,
но няма да можеш да си отидеш".