Това,че обичаш някого,не го задължава също да те обича. Това,че Любовта ти е силна,няма да го спре да те нарани в някакъв момент. Той може да те предаде по много начини - да те изостави,да ти изневери,да те излъже, да те измами с нещо материално,да причини зло на близките ти. И ако го направи,това не значи непременно,че иска да страдаш или пък че е лош човек,а само по 1 простичка причина-защото в неговия свят ти не си важен. Не причиняваме болка на този,когото обичаме,а искаме да я облекчим.
Това че ние сме влюбени в някого,са нашите чувства,а не на другия. Не бива да го насилваме да изпита любов към нас,защото карайки го да почувства обич,доверие или да ни ги засвидетелства,все едно го караме да се чувства по определен начин,а той няма необходимост от това. С други думи-действия,които ние имаме нужда да направи,а не които той има нужда да направи. Или поне не спрямо нас конкретно. Изисквайки споделеност,внимание,грижа,желание ти може да повярваш в една заблуда,която искаш да е факт
а още по-лошо-възможно е отсрещната страна също да се заблуди, че ги изпитва тези емоции към теб. Никога не бива да вярваме, че един мъж/жена ни обича, само защото ние го/я обичаме. Знаем само какво е в нашето сърце. Човекът отсреща отговаря за своето и сам избира да ни обича или не. И каквото и да е избрал, ние нямаме влияние над решението му, нито пък в бъдеще можем да го променим. Особено като човек е влюбен, това са мн трудни за осъзнаване истини, но ако успеем, ще си спестим част от болкатa
