VBOX7

Къде отлитнаха онези детски години? Казват, че всички сме пътници, но защо не всички пътуваме комфортно?

Много, много ведро!

Хубаво. Тъжно. С мяра във всичко.

Gorkite nie maiki...Gorkite nashi sinove i dashteri...

Безкрайно вярно. И простете, безотрадно.

Много нежен поглед към съдържанието на текста.

Прекрасна. Бъркаща в душата.

Тогава бях на самия Орлов мост. С цялото си вярващо семейство, с надеждата за идваща справедливост. Сега, през 2012 година съм само тъжна. И сама. Децата - в чужбина, съпругът ми - в отвъдното. Проклети да са червените и пребоядисаните в синьо!

Всеки път ме удивляваш - с неуморната си работоспособност, с изящния си вкус и със способността си да ме караш да бъда по-млада. Безкрайно ти благодаря!! И - честит 1-ви март!

Цвете мило, пропуснала съм хубавия ти ден! От сърце - бъди щастлива!

Какво вълшебство, Господи! Каква духовна красота и откровеност! И колко тъга, скрита тъга...

Наистина, къде отива детството? Ох, където и да е отишло, неизменно е в нас. Дори на моите години. И слава Богу.

Тази широка руска душа...Жалко, често покосявана от политици! Но дала много на света - Пушкин, Ахматова, Толстой, Цветаева, Есенин, и музика, и литература. Хубав клип.

Марина Цветаева...горка съдба, любима поетеса!

Какъв заряд, каква волност, каква любов към свободния живот! Страхотна градация на емоции!

Вълшебство.

Прекрасно.

Класика.

В младостта си плачехме и се обичахме с тази песен.

Без теб...всичко стана безполезно.