Когато учителите ни питаха какви ще станем, аз все отговарях: поетеса. И все пишех, а никога не публикувах. Все имах други грижи и приоритети. Сега за първи път, на финала почти, някой ме нарича поетеса. Това означава много за мен. Благодаря
Питам се: "Защо една песен от филм за мафията ни прави някак по-добри, по-романтични, защо отваря сетивата ни?" Навярно просто защото е хубава, а поради това и вечна.
Тази песен единствена обединява всички българи. И бърка дълбоко, дълбоко в душите ни, превръщайки ги по магически начин отново в детски - отново берем божур и сплитаме венци за двамата братя, които с радост окачваме на входа на милото си училище. :)
Само който го е преживял, той ще го разбере. Нежно, задушевно. "И вече малко се усмихвам...и зная, още те обичам." За младите - навярно архаично. Но е истинско.