Цял свят си отиде с Блага Димитрова. Жаля за святата й чистота - и в любовта, и в помислите, и в политиката. Прочетете творбите й, няма да съжалявате. Щастлив е човекът, дори да е в отвъдното,комуто е посветила тези думи. Мъдрост и копнение, и сила.
Някога вярвах, че аз съм жената, която питат защо плаче. И още - че аз съм жената на нечий живот. И на нечия любов. Момичета, мъжете нямат такива усещания! Е, поне не всички. Така че, проверявайте, не се доверявайте сляпо. Звучи тъжно, но е така.
Ехо, изкуството няма възраст! И съпричастните към него - също. Който мисли обратното, жалко. Животът, дечица, не се измерва с преживените години, а с чувствата и делата, вложени в него. Ще го разберете. Всичко минава като сън. Невероятно, но факт.
О, не само бяхме млади! Нещо повече - останахме си млади! Жалко за младите, които не се чувстват така. А трябва. В това е скритият код на чудото, наречено ЖИВОТ.
Явно хладни са тези очи, недоловими за всеки са горещи и скрити мисли. Хладни, защото търсят външното. Колко е преходно то, Господи! И колко малко хора се вълнуват от духовното.
