Копнежите ти всеотдайни от камък любовта разтварят,вълнуващи и тъй омайни студеното сърце изгарят.Като разцъфналата роза усмихваш се и си красива.Защо ли да не съм аз този,с коготото ти ще си щаслива?
Невидима сиротна нежностотпих от стръкче девствен цвят.Не просто шепа аромат, а лъх любов и... неизбежност,които галят ми душата...Дихание с неземен гласне съм долавял друг път аз!И го препра
Колко е лошо да си сам на този свят.И щом си направил крачка напред,да не можеш да се върнеш на зад.Колко е лошо да няма мъката си с кого да споделиш и всичко в себе си дълбоко да таиш.Да няма на кой глава ти да опреш и сълзите си свой да спреш.
Прод./С небрежното ти "ИЗВИНЯВАЙ"не мога де се примиря.Не мога и да те забравя.Как огъня във мен да потуша?Аз,знам че няма да намеря във подредения ти свят место.За обич може би копнеех,но ти не ме разбра.Защо?
Ти тръгна,без да се збогуваш и даже не подаде ми ръка.Душата ми за теб тъгува,а моят малък свят осиротя.Любов от мен ли не получи,или ти нещо дотежа?Сърцето си защо заключи,и хвърли надалеч ключа?
