VBOX7

радостна сълза
и да ме оближеш
просто ей така.
*********
Само ако знаех…
…че никога повече няма да чуя гласа ти, аз щях да съм оценявал всяка твоя дума… всеки звук на гласа ти, с цялото си сърце.

Само ако знаех…
…че това беше нашата последна прегръдка. Щях да те държа здраво в обятията си и да се надявам, че никога няма да те пусна. Само ако знаех…
…че това беше последния път, наистина последния път, щях да те видя, щях да намеря време да ценя всичко свързано с теб.


Само ако знаех…
*********

Преди много години живяло богато семейство, което никога не се лишавало от абсолютно нищо, докато един ден бащата не решил да заведе своя син в друга държава с намерение да му покаже колко бедни могат да бъдат хората, като за целта прекарали цяла седмица във фермата на изключително бедно семейство, което изкарвало хляба си с много труд и мъки.

Когато се прибирали от пътешествието, мъжът попитал детето си как му се е сторила седмицата, прекарана във фермата.

„Беше страхотно“ – отговорило детето.

„Забеляза ли колко бедни могат да бъдат хората?“ – попитал таткото.

„Видях, тате“ – отвърнал синът.

„И какво научи от посещението във фермата“ – отново попитал бащата.

Тогава момчето отговорило на баща си:

„Това, което видях, беше, че те имат четири кучета, а ние имаме едно. Те имат рекичка, която няма край, а ние имаме басейн, който достига до средата на нашата градина. Те имат звездите, които им осигуряват светлина през нощта, а ние имаме вносни фенери в градината си.

Те разполагат с целия хоризонт на разположение, а ние единствено с нашия двор, който достига цял ярд. Те имат безкрайни полета, а ние само парче земя. Те са в услуга на другите, а ние имаме слуги, които ни обслужват. Те отглеждат своята храна, а ние я купуваме. Те имат приятели в готовност да ги защитават при необходимост, а ние имаме ограда около къщата“

Бащата замлъкнал, а синът добавил: „Благодаря ти татко, затова че ми показа колко бедни сме ние всъщност“

***********

Вяра, надежда, любов... и още нещо

Дайте ми, моля ви, глътчица вяра -
вяра в доброто и вяра във хората,
че ако вярвам в нещо все си повтарям,
може би днес ще да надвия умората.

Дайте ми, моля ви, зрънце надежда -
обикновена и малка като маково семе,
която тайно в обич аз да отглеждам
и да знам, че никой не ще ми я вземе.

Дайте ми, моля ви, капка любов,
с която да мога да полея сърцето си
и то да затупти във ритъма нов...
Аз ви моля... и протягам ръцете си.

А накрая дайте ми смелост да срещам
в очите изправен новите дни,
да продължавам да пея и усещам,
че пак ме раняват и пак ме боли.


***********


На една стъпка си, но въпреки сълзите,ще те пусна да си отидеш.
На една стъпка си,но с всяка следваща се отдалечаваш.
Сълзите продължават да се стичат.Дори да отворя широко очите си,
дори да протегна ръцете си към мястото където си,не мога да те достигна.
Какво да правя? Какво да правя? Този човек вече си отиде. Какво да правя?
Какво да правя? Този човек ме остави тук. Обичам те, обичам те. Дори да изкрещя
тези думи,ти не можеш да ме чуеш, защото виковете на агония са единствено в сърцето ми.
По цял ден се опитвам да те забравя,но постоянно си спомням за теб.По цял ден
ти казвам довиждане, но искам да не си тръгваш. Отиваш на място, където няма да мога да те достигна,
дори да протегна ръце. Но съм неспособен да те открия и стоя тук плачейки. Какво да правя?
Какво да правя? Този човек вече си отиде. Какво да правя? Какво да правя? Този човек ме остави тук.