Лек парфюм, черен грим, ти не си до мен
Мрака син плаче в дим по изгубения ден
Искам нежно да те изгубя, нежно
Нежно да се събудя всичко било е сън, нали?
Но знам няма кръстопът улиците
в нас и няма нищо както
Одавна спрях вече да гледам бели рокли,
одавна спрях вече тъжа за тях,
одавна спрях вече да имам нежни мисли,
сега съм ледена, не каквато бях.
Одавна спрях вече гоня самотата,
одавна спрях вече да усещам страх,
не
Вдишваш ме като парфюм,
през два стола
и гледаш сякаш съм съвсем гола,
а аз шептя на ум "божествен си".
Уж не съм от лесните,
какво правя веднага сядам в теб.
Какво правя,
почти не съм във теб и ти