От лунен вятър и болка нощтта в кълбо се е свила,
ръце протягам към тебе сълза с целувка да скрия.
Една любов си отива с думи тъй безразлични...
и сякаш стреляш в мене, а бяхме с тебе различни.
Припев:
Дори да стреляш
Вдишваш ме като парфюм,
през два стола
и гледаш сякаш съм съвсем гола,
а аз шептя на ум "божествен си".
Уж не съм от лесните,
какво правя веднага сядам в теб.
Какво правя,
почти не съм във теб и ти не си.
