Без завеса и без прожекторпо Земята вървими не можем да не усетим,когато я боли. Натежаха безброй антенивърху тялото й.Всеки час ни заплашва някойс какви ли не войни. И се мъчат да ни отнематвсичко свято сега,песента си да не допеемдо нашите деца. Колко трябва да се обичапод небето човек,за да може щастлив да тичакъм следващия век.
Песента наистина е много добра и... в голяма степен това се дължи на поредния силен текст на Волен Николаев! Не е изключено това да е била една от последните творби на поета,които той да е чул ,сторени в музика...приживе...Мир нему!