VBOX7

изблици на ярост.Сякаш се опитвахме да докажем не един на друг а

сами на себе си, че не изпитваме нищо един към друг.

Вид самозащита... Може би!!!

Но трябва да признаем, че това не променя нищо.
"Фениксът" заровен в пепелта ще възкръсва при всяка наша среща,

при всеки наш поглед, независимо къде и по какъв повод ще се

случва това.
Ние никога няма да забравим тръпката която създаде всичко.
Без значение дали ще изглеждаме обичащи се или мразещи един

друг.Вътре в себе си ние винаги ще тъгуваме при срещнатите

погледи, при видяните снимки, при чутия така добре познат глас.

Едва ли някой би отрекъл, че най-трудно се признава любовта.
Както и едва ли ние някога бихме си я признали един на друг отново.

По този повод искам да кажа...
Обичам те!!!
И винаги ще те нося в сърцето си.

Павел Димитров
06.07.2009г.