VBOX7

oazis1

Тъгата нарисува в мене една картинка жалка,
бавно движи се стрелката малка.
Навън около блока на разходка съм излезнала,
Но краката ми треперят май ще трябва да поседна.
Пейката е същата познаваме се вече с нея.
Често

ми се случва тук да идвам да си пея.
Едно дърво отсреща ме връща в стари спомени.
Тези,които в мене на дълбоко са заровени.
На същото това дърво написах преди време нещо
"Мило мое момченце аз ще те обичам вечно".
Сега когато гледам тъжно текста издълбан.
Се чудя що отново съм на тази пейка сама.
А той?
Не не знам той къде е.
Надявам се и моля се дано добре живее,
дано усмивката е с него до последния му час.
Бъди щастлив ти уби едно красиво НАС.
С твойта снимка в ръка,
аз плача пак за теб,
сама в леглото лежа,
а исках всичко да бъде наред! (broken)

Инфо

Следвай 0