olsen_fenka
Едно момиче срещу мен стоеше.. от момче бе сърцето и разбито, но за него още то туптеше..Тя обичаше го упорито. През сълзи ми тя разказа, че влюбена е до полуда,че не може да го мрази и надява се на чудо.. Попита ме какво да прави-дали за него да се бори,
дали да го забрави и да спре да му говори.. Но нищо аз не отговорих, въпросът беше много сложен.. Няма смисъл да се бори,
но да го забрави тя не може. Жал ми е, че трябва тя да страда..! Ръка протегнах, но се спрях.. Разделяше ни стъклена преграда.. Аз пред огледалото стоях..!
но да го забрави тя не може. Жал ми е, че трябва тя да страда..! Ръка протегнах, но се спрях.. Разделяше ни стъклена преграда.. Аз пред огледалото стоях..!
Следвай
1
