То не закъснява, когато чуждото присъствие отслабва от началото на ХV век и продължава до окончателния разгром на Волжка България през 1552 година. Първият държавен акт на цар Иван Грозни (получил прякора си от начина по който се е разправял с противниците си) е да се обяви за български кхан. Оттогава започва и дългогодишната руска агресия срещу кавказките и другите подвластни и сродни на волжките българи народи от тогава, та до днес!
Като подвластни на монголите, българите успяват да запазят автономия и развиват своя културен и стопански живот, запазвайки етническият си характер, език и религия. Постепенно те се налагат над “завоевателите” си и когато Тамерлан се опълчва срещу българският кхан Токтамиш в 1391, г. той го идентифицира като владетел на Златната орда.Монголското доминиране фактически спасява българите от руснаците, тъй като те са също подвластни на монголите и забавя с повече от три века руското нашествие.
Приела мюсюлманството през Х век, Волжка България е била водеща търговска и стопанска сила не само в региона си, но и в пространството между тогавашна слабо цивилизована Европа и Азия. Богатството й, основано на земеделие и скотовъдство, производство на стомана, снаряжения и оръжия, пътни, транзитни, митнически и акцизни приходи, търговия с кожи и други редки продукти, скоро привлякло вниманието и алчността на Киевска Русия, войните с която продължават до Монголското нашествие в 1223 г.
Тази т.н. още Черна България (черното тогава е означавало и северна посока) съществува - с много перипетии - чак до ХVI век. Простирала се е от хребетите на Урал до реките Сура и Ока, и от Кама и Вятка до Самара и изворите на Дон. Тези земи са сегашните територии на Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Самара, Мари/Черемиш, Мордвиния, Удмуртия, Нижни Новгород, както и земи в северен Кавказ: Кабардино-Българската република, Чечения, Ингушетия, Осетия и Дагестан.
Под натиска на изгряващата Хазарска империя държавата се разпада на няколко държави-наследници, една от които е днешната ни Родина, Дунавска България, а друга е Волжка България, организирана около реките Волга-Кама.
Нека припомним историята. Около 630 година е основана старата ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ (Мagna Bulgaria), която се свързва с рода Дуло и името на Кан Курт (Кубрат). Границите й са реките Кубан на изток, Днепър на запад, Донецк на север и Азовско и Черно море на юг. Столицата й е величественият град Фанагория на Таманския полуостров. Религията им е традиционно Тенгрианство, но е възможно да са изповядвали и християнство, тъй като Кан Кубрат е бил покръстен в Константинопол още в началото на VII век.
В средата на ноември, 1999 година в България пристигна Багаутдин Аушев, секретар на съвета по национална безопасност на Ингушетия и брат на президента на а втономната република. Интервю с него бе отпечатано във в.”Сега” от 18 ноември. Заглавието на интервюто беше “МОЛИМ БЪЛГАРИЯ ЗА ПОМОЩ!” Разбира се, че то остана глас в пустиня. Не е известно дали г-н Аушев е посетил други страни. Интересно обаче защо 350,000-на Ингушетия иска помощ от България?Ами защото ингушите и чеченците са българи!
На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война между Османската империя и Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция, Черна гора). Обявяването на войната предизвиква бурна реакция в цяла Русия. Всички вестници са запълнени със сведения за хода на бойните действия, призиви и възвания към руската общественост за подкрепа на каузата на християните от Балканския полуостров.
Много руски офицери, войници и медицински сестри от Москва, Санкт-Петербург, Тамбов и други градове се записват като доброволци. Отправят по Варшавската железопътна линия в помощ на балканските народи. Тръбачът на VII-ми тамбовски кавалерийски полк, 28-годишният Василий Агапкин, под влияние на общата еуфория композира марша, който посвещава на жените, изпращащи своите мъже, братя и синове на фронта.
Прощание славянки:В. И. Агапкин, В. Лазарев Наступает минута прощания,Ты глядишь мне тревожно в глаза,И ловлю я родное дыхание,А вдали уже дышит гроза.Дрогнул воздух туманный и синий,И тревога коснулась висков,И зовёт нас на подвиг Россия,Веет ветром от шага полков.Прощай, отчий край,Ты нас вспоминай,Прощай, милый взгляд,Прости-прощай, п
Летят-летят года,Уходят во мглу поезда,А в них — солдаты.И в небе тёмномГорит солдатская звезда.А в них — солдаты.И в небе тёмномГорит солдатская звезда.Прощай, отчий край,Ты нас вспоминай,Прощай, милый взгляд,Прости-прощай, прости-прощай…Лес да степь, да в степи полустанки.Свет вечерней и новой зари —Не забудь же прощанье Славянки,Сокровенно в душе повтори!Нет, не будет душа безучастна
Справедливости светят огни…За любовь, за великое братствоОтдавали мы жизни свои.Прощай, отчий край,Ты нас вспоминай,Прощай, милый взгляд,Не все из нас придут назад.Летят-летят года,А песня — ты с нами всегда:Тебя мы помним,И в небе тёмномГорит солдатская звезда.Прощай, отчий край,Ты нас вспоминай,Прощай, милый взгляд,Прости-прощай, прости-прощай…
