VBOX7

ти дам парченце от небето
поръсено със сребърни цветя,
ще ми дадеш ли билка за сърцето,
която да помага в любовта?

Ако ти дам парченце от луната
поръсено със сребърни звезди,
ще ми дадеш ли светлината,
която да ме води до зори

Ако ти дам силно рамо,
с доблест и кураж обляно,
и поглед устремен в безкрая,
ще изчакаме ли мирно или да гадая?

А ако ти дам и свойта вяра
И я поръся с чисти намерения,
Ще ми дадеш ли чудна дарба,
С която да лекувам огорчения?

Накрая ще ти кажа свойто име.
Ще го прошепна тихо във нощта.
А ти, ако желаеш запомни го,
А ако не - аз няма да тъжа...

Не искам нищо да ми даваш,
не искам дарове безчет,
с усмивка сутрин ти да ставаш
за мен ще е голям късмет!

Не ще ти дам лекарство за душата,
което да лекува самота
дори да ми дадеш парченце от дъгата,
поръсено със капчици роса...

Не мога да ти дам аз туй що,
на мен самият му е нужно,
парченце малко, елексир,
а за душата кървав пир.