в края на 1989г. се уволнихме от казармата и заминахме на един Стефан от Казанлък на имен ден почти 20 човека!Баща му ни чакаше на вратата на апартамента с касетофон и докато не свърши тази песен плачеше и гушкаше всички!това ми остана за цял живот!!