Не зная как без тебе ще живея,
не зная кой душата ми ще сгрее,
не зная как без тебе ще заспивам,
не зная колко пъти те проклинам.
Сега се връщаш пак при мен,
разкаян, тъжен, уморен, но е късно...
Похарчих много глупаво животa си,
а може би най-после те намирам.
Това ли си, любов ли си,за мен ли си?
Дано да си! Че иначе умирам.
Първа класа във влак за нещастници.
Цяла вечност в него пътувам.
Ало, извинете, сваляйте ръцете от моя мъж.
Ало, извинете, много сме му двете, двете наведнъж.
Ало, извинете, сваляйте ръцете от моя мъж.
Ало, извинете, много сме му двете, айде Вие къш...
Случваш ли ми се, не зная, или полудях?
Да се влюбя в тебе как можах?
Ту ми казваш влез в рая, ту крещиш - излез!
Кой си ти, не зная и до днес.Без отрова ме отравяш.
Без окови, оковаваш.
Ако до края на света оставам 7 дни,
ако е свършен този свят и с него аз и ти,
как би живял тези 7 дни?
Ако до края на света остават 7 дни
и строги ангели броят с теб греховете ни,
така ли пак ще мъчиш любовта?
Колко пъти с теб се разделяме,
колко пъти с теб се събираме,
пак си казваме край
вече с теб никога,
ти не си любовта,
но се връщаме по жадни от всякога
да обърнем света .
Щом настъпи в мене зима,
и към тебе аз истинах,
ти вина недей споделя
тази зима я разделя.
Ти не питай за вината
в грях живяха ли сърцата.
Ти не питай за вината,
да си забравим имената.
Видях в очите ти,
отново лъжеш ти,
както и преди.
Уж обичаш мен,
а от ден на ден,
ставаш по студен.
Обещания, разкаяния, оправдания.
Да се смея ли, да плача ли,
не знаеш как боли.
Ти си история, стара история-
няма да мисля за теб!
Жива съм и не съм,
цяла съм и не съм,
забранена любов вече съм.
Друга съм и не съм,
чужда съм и не съм,
само твоя не мога да съм.