През сълзи тъмнината се процежда,звучи Аранхуес..не знамкитара плаче и нарежда или отново вятърът е сам..На Андалусия полята аз не знам,но музиката с трепет ме повежда,тактува в мене не една надежда,с цвят рисува сън мечтан.
(devil) (think) И на край света, протягаме ръце към лъчите на едно и също слънце....непроменено и за всички еднакво... (wait) Не е нужно никой да се променя...света ще се научи да приема различните....все някога! :) (yes)
..да..понякога искаме да излезем на светло....да покажем на всички какви сме всъщност, но.....когато обществото не е готово за различното от масовката.......тогава търсим само местенце за себе си...дори и на край света да е...