..........Аз искам с шепите си да те разпилеяна късчета в моята душа.И когато няма за какво друго да живеяв мене да крещиш:"Живей, животът отлетя"Мое тъжно красиво море...Аз искам винаги до мен да бъдеш,в труден час утеха моя да си ти.Да ме приютиш на своя бряг изгубени самотата заедно да делим.Мое тъжно красиво море... .................
Ева ЦветановаВ есенна утрин –тихо и нежно падат листата -златни и пурпурни,бавно обагрят земята.В есенна утрин –тихо и бавно бие сърцето,чакайки трепетнода види лицето,което с любов ме понесе.Понесе ме с есеннанежности злато,в света на съняи мечтите, къдетоняма днес или утре.В есенна утрин политнах,в копнеж – далеч от земята.В есенна утрин обикнахзлатния цвят на листата! 8-)
(devil) :P Есенен листИскаш ли да чуеш за дъждаи за онова листо във мрака,което до мене долетя?Усети, напразно че те чакам...Приплъзна се по мен полека-докосване на нежност от перце.Без шум на мократа пътекадолепи жълто сгърчено лице.А есенният дъжд ръмеше...Попиваше по кожата ми хлад.Градът ли? Още той не спеше -будуваше с дъждовен листопад.Почувствах се като листото -отронено, захвърлено в калта.Погалих го с ръка, защотосближи ни
:) И като пъстрокрили пеперуди кръжат в нас..емоции, чувства...А понякога са като есенни листа, политнали със вятъра...отнасящи със себе си и спомена...
