Тогава не знаехме какво е компютър, камо ли интернет...играехме навън до късно и се прибирахме кални и с рани на коленете/ръцете...хубави години бяха...дори и да сме правили мръсотии (хвърляхме камъни,чупехме прозорци,тропахме на вратите и бягахме) :D и още много, много неща.
Гледайки последната сцена на Джаро се върнах много назад в първия епизод когато там той си режеше морковче в кухнята...припомняйки си как започна и как свърши...жалко за Джаро, но такава е историята, ще свикнем и без него :|