po0h
чувам пак камбанен звън
и поглеждам аз навън
и виждам пак ковчег и се моля да е сън
хората умират всеки ден,всеки час,
но рано или късно ще умрем и ти и аз.
времето минава и живота си отива и
година след година
и поглеждам аз навън
и виждам пак ковчег и се моля да е сън
хората умират всеки ден,всеки час,
но рано или късно ще умрем и ти и аз.
времето минава и живота си отива и
година след година
той душата ми убива,
чувстам как умирам,тялото ми как изтива
и как душата ми долу в ада се разбива.
излизам аз навъм и поглеждам към звездите
и усещам как със сълзи пълнят ми се пак очите
и със мъка аз си спомням за отминалите дни,
а сега пред мен се виждат само мраморни стени.
но просто няма начин да избягам от смъртта,
защото идва моя ред и напускам аз света,
спонеми нахлуват пак във моята глава,
но всичките са с черно,тънещи във тъмнина,
тънещи в пустота, тънещи във всяко нещо
свързващо се със смъртта и цветята почерняват
и умира радостта и остава да витае само вечната тъга.
чувстам как умирам,тялото ми как изтива
и как душата ми долу в ада се разбива.
излизам аз навъм и поглеждам към звездите
и усещам как със сълзи пълнят ми се пак очите
и със мъка аз си спомням за отминалите дни,
а сега пред мен се виждат само мраморни стени.
но просто няма начин да избягам от смъртта,
защото идва моя ред и напускам аз света,
спонеми нахлуват пак във моята глава,
но всичките са с черно,тънещи във тъмнина,
тънещи в пустота, тънещи във всяко нещо
свързващо се със смъртта и цветята почерняват
и умира радостта и остава да витае само вечната тъга.
Следвай
0
