posbang86
"Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало по време на сражение. И готите, и Българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях и че намират всред човешкия род противник равен на себе си...Те, Българите, които никога не
се съмняваха в победата си и на които се очудваше светът...! Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал - народ, който е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля. Народ, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. По-рано, те - Българите - вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш! "
Патриарх Магнус Феликс Енодий в “ Похвалното си слово за готския крал Теодорих"
"И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух - само над България тъмнееше мрачина и звезден ангел не развя криле над нея."
"И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Твореца, ала нямаше вече звезда и звезден дух".
"Духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановление Млечният път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог и Млечния Път да Властва над България."
"И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа - близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудеа, разсипа се Рим, само Византия и България останаха.
... Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсякъде, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде."
"Защото гаснат звездите една по една. Ала Божият Пояс ще свети вечно - и Млечният Път ще бъде светъл саван на мъртвата вселена..."
(Из "За съдбата на народите"-956 г.)
Като се скитах в мъртвия Преслав,
в свещений прах на старата столица,
из гроб един пред мен изскокна прав
цар български с венец и багреница.
Познах го: бе великий Симеон.
- Аз десет века спах тук - той извика, -
кажи, що стана с моя славен трон?
Що стана ми държавата велика?
Поклон сторих, казàх. Той рече: - Жал!
А Томи, Охрид, Пинд? А Шар, а Сава?
- Те чужди са. - А аз ги бах владял!
Разграбена е моята държава!
В сегашната - аз бих се задушил,
за Симеона тясно тук е вече:
велик във гроба - тук се бих смалил!... -
и той потъна в гроба, туй кат рече.
- О, стой! - със плач викнàх към царя аз,
пред чийто меч бе всичко треперало: -
О, стой! Кат има Симеон у нас,
и царството му негли би се сбрало.
Иван Вазов
Патриарх Магнус Феликс Енодий в “ Похвалното си слово за готския крал Теодорих"
"И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух - само над България тъмнееше мрачина и звезден ангел не развя криле над нея."
"И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Твореца, ала нямаше вече звезда и звезден дух".
"Духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановление Млечният път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог и Млечния Път да Властва над България."
"И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа - близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудеа, разсипа се Рим, само Византия и България останаха.
... Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсякъде, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде."
"Защото гаснат звездите една по една. Ала Божият Пояс ще свети вечно - и Млечният Път ще бъде светъл саван на мъртвата вселена..."
(Из "За съдбата на народите"-956 г.)
Като се скитах в мъртвия Преслав,
в свещений прах на старата столица,
из гроб един пред мен изскокна прав
цар български с венец и багреница.
Познах го: бе великий Симеон.
- Аз десет века спах тук - той извика, -
кажи, що стана с моя славен трон?
Що стана ми държавата велика?
Поклон сторих, казàх. Той рече: - Жал!
А Томи, Охрид, Пинд? А Шар, а Сава?
- Те чужди са. - А аз ги бах владял!
Разграбена е моята държава!
В сегашната - аз бих се задушил,
за Симеона тясно тук е вече:
велик във гроба - тук се бих смалил!... -
и той потъна в гроба, туй кат рече.
- О, стой! - със плач викнàх към царя аз,
пред чийто меч бе всичко треперало: -
О, стой! Кат има Симеон у нас,
и царството му негли би се сбрало.
Иван Вазов
Следвай
0
