presi_666
Беше осакатяващо това усещане, че в гърдите ми е пробита дупка, която бе изрязала най-важните ми органи и бе оставила разкъсани рани, които пулсираха и кървяха въпреки минаващото време. С разума си осъзнавах, че дробовете ми вероятно са непокътнати, и
все пак се борех за всяка глъдка въздух, а главата ми се въртеше, сякаш не можех да си набавя кислород, въпреки всики усилия. Сърцето ми вероятно също туптеше, но не можех да доловя звука от пулса му.. Свих се на кълбо, обвих здраво ръце около ребрата си, за попреча на тялото си да се разпадне. Все пак открих, че мога да оцелея. Съзнанието ми бе напълно будно, усещах болката - болезнената празнота, която тръгваше от гърдите ми, запращаше опустошителни вълни от страдание през крайниците и главата ми - но беше поносима. Можех да я преживея.
Следвай
0
