“˝Иди у богатия да се нагледаш и у бедния да се наядеш.˝ Завистта е омраза. Завиждаш на другия, че има повече от теб, че е по-умен, по-кадърен... Измъчваш се от тези мисли, ˝страдаш˝, но това не е истинско страдание. Ако човек е преживял истинско страдание, той се научава да цени дори и дребните неща и да им се радва. Научава се да обича безкористно и да споделя радостта и успеха на другите. Животът е толкова кратък - не е ли по-добре да го изживеем с позитивна нагласа?