VBOX7

Ти знаеш ли ,че разказа ми лунатаза любовта между залеза и зоратамисля колко прилича на тази между нас.Бели облаци правят им постеля, но зла тъма ги разделяна пътя им стоизатова всяка вечер залеза тъжи.

Аз не зная, на къде живота ще те отведе,но докрая ако имаш нужда аз ще съм до теб..но сега ми трябваш ти на мене,подари ми още малко време..

И всички сълзи, аз да изтрия с(ъс) длан,с колко нули незнам, се пише сега,думата "САМОТА".Защо, днес луната над нас не изгряи небето се дави в мъгла.Ах,защо! Защо, не мога времето аз да върна назад,но ще кажа

Теб аз избрах да върнеш моя смях,в свят един да бъдем двама пожелах.Обичам те, бъди каквато си,живота с теб в добро и зло ще разделим.

Отново падне нощта и отделянетопръстени като куршум през тялото михиляди парчета е направила душата миКак уплаших, защото не стевлюбена в менМисля, че това е краят на живота микак страхуват

Защо приятелю Ясмина ти обичашезащо никога не я забравиЗащо приятелю Ясмина ти обичаше

Тя се е втренчила в мен,аз си седя и се чудяза какво си мисли.Никой не говори,защото говорът се превръща в крясъци.И сега аз и крещятя ми крещи.Това което означава всичко това е,че нито един от нас не слуша.

От тебе всеки иска нещо да откраднеНе виждат ли че ти си просто мойто тялоКрасивата обвивка има и отвътрено там не вижда никой искат само тебе

Когато някой ми се приближавастраха в мен винаги се усеща,отдръпвам се с крачка назадзащото всички за теб ми напомнят

Всяка нощ те сънувами на сън те целувам.Изгрева те разделя от мен.Кратък сън и нетраен,а денят е безкраен.Как нощта да превърна във ден?

Полудя, полудях и те искам...Кой си ти, аз коя – незнам!Полудя, полудях... вече не питам!Има ли скандал

Кажи ми как да дишам без тебене го умея чуваш ликажи ми как да дишам и друга да обичамаз немога с друга мога само с тебспроред смърта съм още живспоред света съм още живно аз си знам така ли евече те няма.

Потърси Вътре в теб,има ли още сълзи за да плачеш.(Не се ли чудиш защо?)Защо се чувстваш толкова самотен.Всичко срещу света.(Свят.. .свят...)Потърси в миналото.Когато ти пееше сампесента на душата си.П

Белият лист ми е като дъска за шахмат, менко!Вкарвам яки рими, като Роналдо на Фламенко!Каквото пиша мисля, каквото виждам казвам!Тва което ти продаде, аз до ден днешен запазвам!Бех ти смешен преди нали, сега ме сипеш със похвали!

Забрави ме, не търси ме,прежали ме, погреби ме,от сърце ми крьв да капе,ориста си аз ще нося.Като видиш бели птицир,като газиш из тревители сьрце ми да се кьса-тръгвайи по земята да се влача,ме жали ме аз не

Това, че не ме обичашзавинаги разруши целия ми живот.Сега летя в моя последен полет,с прекършени крила.Не мога неканена в сънищата ти да идвам.Да се сърдя на дргите, защото те нямам.Не мога да бъда за теб най-важна от в

Защото нещо се промениТолкова странно се държиши пленително ме удряшБезопасно е да кажа,че съм готов да те пусна.Без теб,живея малко по-малко всеки денБез теб,се виждам толкова различенНе исках да повярвам тогава,

Момичето ми е в другата стаяПонякога ми се иска това да си тиПредполагам нещата между нас никога не са вървялиНаистина добре е да чувам как изричаш моето имеЗвучи толкова милоИдвайки от устните на ангелЧувайки тези думи

Обичам утро след любовна нощи слънцето с целувка да изгрее,онази сладка нежност от любовс камбаните в душата ми да пее.

И ако ще да боли, да ме довърши дори,дори да стигнем до никъдеИ ако ще да върви, да се намразя дорикаквото искаш прави, но да съм с тебе