VBOX7

песента която ще насълзи очите ви

Винаги говорим кажеш това, което имашВинаги говорим кажеш това, което имашВинаги говорим кажеш това, което имашМомиче ли, че трябва да спретеВинаги говорим кажеш това, което имашВинаги говорим кажеш това, което имашВина

тази песен разбива

В очите ти потъвамщом си до мен в нощта.Обичам да те гледамкак спиш като дете.Във косите ти сънувампрекрасни сънища.

Не искам да ти призная - ти сърцето ми рани.От градината ти ме викат твоите шадравани.Ще отвориш прозореца сама и без щастиеще запалиш фенера, но мен няма да ме има.

Не мога да ти кажа,колко те обичам.Ще ти изпея, ще ти изпея цялата си обич.Всяка нощ сънувамустните горещи,с твойто име всякасутрин се събуждам.

Само с теб аз чувствамче живея..без твойте ласки ще умрабез твойта обич птица съмбез крила..Душата е пустинябез твойта топлина..

За всичко съм виновен само ази никой ли не чува моя глас?За миналото време и преди,за нашите мечти..В живота ми оставаш само ти.Загубих вярата ти, знам,загубих слънцето във утрешния ден;сърцето и душата на жена,

и аз умирам бавно ден след ден,но надеждата в мен е жива че ти ще се завърнеш някой ден

жестока песен (love)

Искам да останем будни,цяла нощ лице в лице.Да се гушна като бебе,в най - любимите ръце.

Вземи в ръцете си ръцете миизпий с очите си от моите очи грехаотпий с устата си копнежа мижадувай ме с цялата си доброта , доброта...Изстрадах те тъй както страда само грешница...Копнях за теб в ритъма на младостта...Вз

СТО ПОВОДА ИМА ДА СЕ НАПИЯ,ДА ХОДЯ ИЗ ГРАДА И ДА СЕ КРИЯ…НО ТИ,ДОРИ И ОТ КАМЪК ДА СИ…НЯМАШ ПОВЕЧЕ СИЛА,КАТО ПТИЦА РАНЕНА СИ!

Искам докато спишда седна до тебА ако заспя завинаги някогаще се видим в мечтите сиИ благоуханието на твоя дъхда бъде смесен с моето тялоНадявам се че си знаелаДа живея без теб е всякаш съм нищо

Попитах очите си, какво им има и ги болии ми казаха ,че много преживях, но те обичатпопитах очите си, защо са насълзении ми казаха че са се присълзили, понеже са видяли тебПопитах очите си, защо са усмихнатии ми казаха, че обичат и

Погледни майко твоето слънцекоето цял живот те грееродила си жив огъна сега питаш каде е той?Този, който ме обичавижда само външността и нищо повечено когато ми разбива сърцетотова е тъжно за мен.

Кръчмарю дай бутилка, дай ми две,че свило се е в мене туй сърцезаради жена - истинска...ислех, че ще бъдем двама с неявъв тази кръчма близо до брега.С музика животът тук не спира,но сега не знам къде е тя.В ръката

Ясно ми казаха очите тионова, което искат да ми кажат устните ти.Ясно ми казаха очите ти,че вече искаш да останем само приятели.Не искам такива приятели,

Враг ли си в нощта ти, търсещ нежността,сега когато нямаш ключ и дом...Пак сърцето мое търсиш ли,защо не те обичам, ах, защо?

няма да дишам и да спя.Жена без име бях за тебе