Кажи как аз да дишам сам и още,
да живея в твоята лъжа,
Докога?
Ще разхвърляш моята душа,
и как аз да дишам сам кажи ми,
да се давя в тази тишина,
Докога?
ще потъвам в самота.
Щом погледнеш към мен даваш, всичко да си със мен правиш.
В този сладък момент зная започва вече края.
И така заслепен смятах, че те имам за мен вярвах, но споделях те с друг явно, бил съм сам навярно.