Като почнах да гледам футбол и видях Йорк и Коул в нападението какво правеха, Бекъм какви центрирания правеше, Кийн, Шмайхел, Стам, Невил... от тогава този отбор ми е на сърцето. На финала 1999 бях на 10 и съм плакал от радост :) .
Джерард е легенда не заради трофей, постижения или някакви супер умения, а само заради това, че дълги години той беше символа на Ливърпул. Тръгнал от децата и прекарал почти цялата си кариера там. С нищо друго няма да бъде запомнен този играч.
Преди и аз мразех отбори като Реал, Барса, Милан и играчи като Зидан, Фиго, Баслер... Но сега тези отбори и тези играчи ми липсват като гледам какви келеши и симуланти играят в момента.
