(yes) Ибрахим сам си окачи въжето. Ако се беше държал като лоялен везир, а не като самозабравил се фукльо, който вярва, че всичко му е позволено, Хюррем би била безсилна пред него.
Хатиджето пак се държи като изтървана от лудницата - не ѝ е виновна Хюррем за това, че мъжът ѝ се беше самозабравил в манията си за величие. Не седне да се погрижи за децата си, тъгнала да кълне и да отмъщава... Великата принцеса, колко е изискана!
Не е в ковчег, защото мюсюлманите по принцип се погребват без ковчези - чисто гол го събличат мъртвеца и го увиват в саван - после в земята. Погребан е извън гробището, защото е екзекутиран за държавна измяна и няма право на официално погребение.
Каквото си търсеше, това си намери Ибрахим. Да не беше си вирил носа толкова, да не беше ламтял за това, което не е и не може да бъде негово! Никой не му е виновен! Жалко за децата му и за Сюлейман, който беше принуден да убие най-близкия си приятел!
Изобщо не съм фен на койота Ибрахим, нито ми е жал за вечно хленчещата Хатидже, само за децата ми е мъчно - съвсем невинни остават без баща, особено милото момиченце на Нигяр ;( За нас зрителите е жалко, че губим толкова интересен герой, обаче...
Кто го гледам като невинно момченце, свирещо на цигулка и на мен ми става жал, обаче като се замисля колко зор видя, докато се докара до сегашното положение - толкова лъжи, интриги, високомерие... Нарани всичките си близки. Враговете не ги броя.