VBOX7

притъпени като тройните

езици на тъп, тлъст Цербер,
който хрипти пред портата. Неспособен
да оближе чисто

маларичното сухожилие, грехът, грехът.
Възпламеняващите се писъци.
Незаличимата миризма

на изгасена свещ!
Любов, любов, слабите струйки дим се извиват
от мен като шаловете на Айсидора, изплашена съм -

един шал ще се заплете и ще остане в колелото.
Такива жълти мрачни струйки дим
се развихрят. Те няма да се издигнат,

но ще изтрополят около Земята,
като задушават старите и смирените,
бебета -

парникови цветя - в техните кошчета,
призрачната орхидея,
пуснала във въздуха висящите си градини,

дяволски леопард!
сиянието го превръща в бял
и на часа го убива.

Посипвайки телата на прелюбодейците
както пепелта на Хирошима, разяждайки ги този път.
Грехът, грехът.

Скъпи, цяла нощ
аз мъждуках, запалвах се, угасвах и пак се запалвах.
Чаршафите натежават като целувка на развратник.

Три дни.Три нощи.
лимонова вода, пилешки
бульон, вода, повдига ми се от тях.

Прекалено непорочна съм за теб или за всеки друг.
Тялото ти ме наранява, както светът наранява Бог. Аз съм фенер -

главата ми - луна
от японска хартия, кожата ми - от ковано злато -
безкрайно нежна и безкрайно скъпа.

Топлината ми не те ли зашеметява. А светлината ми.
Аз самата съм огромна камелия,
която искри и идва, и си отива, блясък след блясък.

Мисля, че изгарям,
мисля, че може да се издигна -
мънистата от горещ метал политат, а аз, любов, аз

съм чист ацетилен
девствена,
свързана съм с розите,

целувките, херувимите,
и с всичко, което тези розови неща означават.
Не с теб, нито него,
не него, нито него
(моите същности се разтварят, стари развратни фусти) -
в Рая.

Силвия Плат