seriousman
Уморих се от хора, които събарят вместо да съграждат. Които с вечно критикуващото си мнение събарят едва изграденото от някой и съсипват ентусиазма на други. Хора мислещи се за мъдри и опитващи се да поучават, а самите те не виждат глупостта си. Хора
сочещи съчиците в очите на околните, а с греди в своите собствени. На тези хора мога да кажа само едно - никой няма право да руши ако не знае как се гради! Колко е лесно да плюеш и да си мнителен, да виждаш мръсното по бялата риза на брат си, вместо да видиш нея. Да си мислиш, че помагаш, окуражаван от няколко близки човека със същото мнение като твоето, а в същото време да съсипваш всичко добро, макар и малко, в другия, по-слабия от теб. Огледайте се. Вижте живота си. Поспрете балонът на самоувереността си, издиган от топлия въздух на горчивината и злобата, погледнете... да там от високото, в което се намирате, далеч от истинските взаимоотношения и в безопасността на самотата. Погледнете ги. Тези жалки малки твари лазещи по земята. Малки, заблудени, незначителни, без ценности, без морал, без знание, ооо колко са жалки... но поне има Един който ги обича. И това им е достатъчно, защото не им трябва любовта на горделивия и сочещ с пръст... фарисей. Но кое е най-интересното и фрапиращо? Това че вие ги мразите, а те не. Дори част от тях ви обича, такива каквито сте. Без да очакват нищо от вас, за разлика от вашето отношение - горящи за прослава! Отричащи но с възпламеняващи се сърца, когато някой ви похвали... и огънят гори и ви отнема от нас... далеч високо в небесата, но със сетнина долу под земята.
Следвай
0
