VBOX7

на рози..Тя беше от ония жени,които идват, вземат и си заминават..После се връщат и не ти връщат взетото искат още,но го правят някак ,че неусетно си пак си техен.След срещата си казваш "не мога да се влюбя в нея ",а не заспиваш без да си представиш нейният образ.Правеше го неусетно.Така крадеше,че накрая я очакваш.Свикваш.Харесва ти.Среща,две - месец не я чуваш,тъкмо я забравиш, пак я виждаш.И пак по нейния начин завладява те и те оставя..Като мечтател без мечти.Имаш я,нямаш я.Парадоксална ти казвам.Излизаме тя е моя,а на другия ден се държи с мен като не познат..Не знам завладя ме.Не спирах да мисля за нея,не спирах.А ние мъжете нали ни знаеш,можем да обичаме,но не и да изричаме.А жените имат нужда от това - да чуват,те не виждат.Беше страшно.Тя беше незаменима...А сега е по-страшно,когато няма кой да замени нея...."
-Драско Закеф