лавицата я няма тя вече е при друг а на неино място замотата устава траино тук сарцето бие бавно очите гледат жадно а времето вместо да лекува прави гадно....
няма кои да каже соръ очите му посивяват живота моментаслно става есен как неусетно се променя тои нее чудесен не е бил и няма да баде лесен и вълкат от тажен става бесен неговия вои са листата на гората а секи негов ден с болка и тага е смесен...
камбана бие на скалата сам вълк вие на лунна светлина няма кои салзите да изтрие тои сам гони междо чупените паднали клони опашките на вятара които никои неможе да догони като дете плачещо за дете плачещо за пони за него няма жал няма милост
