VBOX7

/> През май същата година печелят и първия от многобройните си трофеи - купата "Гран Пеня". Периодът 1905-1909 е особено благодатен за Реал, който печели четири поредни купи на крал Алфонсо ХIII. Така този трофей остава завинаги във витрината на столичани.

1912 година отбелязва нов етап в развитието на клуба. Отборът започва да играе срещите си на стадион "О`Донъл", тук пристига и един млад надежден нападател на име САНТЯГО БЕРНАБЕУ.

Няколко години по късно на 29 април 1920 г., негово величество Алфонсо ХIII дава на клуба титлата "Кралски". От 29 април 1923 г. отборът е на игрището в Суидат Линеал, което е отпразнувано с победа над гостуващ тим от областта Ирон. След година пък е официалното откриване на стадион "Кампо Хамартин"

На 10 февруари 1929 г. Реал Мадрид изиграва първия си двубой в новосформираната национална лига. Съперникът е Еурпа от Барселона, а резултата е 5:0 за столичани. На 1 септември 1930 г. в тима пристига вратаря Рикардо Самора, който по късно ще се превърне в легенда. Привличането му до голяма степен е в основата на първата титла на "белите" през 1931 г. През този сезон Реал не допуска нито една загуба.

Гражданската война спира футбола в Испания. След нейния край тогавашният президент Педро Парадес полага огромни усилия да възобнови дейността на клуба и на 15 септември 1943 г. начело на Реал застава Сантяго Бернабеу. В края на 1947 г. обновеният стадион "Хамартин" е открит повторно.

От началото на 50-те започва близо 20-годишната хегемония на Реал в Испания и Европа, която и до сега е смятана за най-великия период в историята на клуба. Идването на аржентинеца Алфредо Ди Стефано и умелото ръководство на президента Бернабеу правят от Реал най-класния тим в света. Шестте европейски титли, пет от които поредни, са рекордни и до ден днешен.

На 4 януари 1955 г. бордът на директорите на клуба решава да промени името на стадиона - от този ден той се нарича "Сантяго Бернабеу". Съоръжението за тренировка "Суидат Депортива" е открито на 18 май 1963 година.

На 2 юни 1978 президентът Сантяго Бернабеу умира в Мадрид. На негово място застава Луис де Карлос. Още на следващата година е учреден ежегоден турнир "Бернабеу".
Последната четвърт на века е белязана от промени както в страната (след падането на режима на Франко), така и в самия клуб, който успешно се адаптира към новите условия в европейския футбол (след правилото "Босман").

На 4 декември 1983 г. на терена се появяват първите от "петорката на Ястреба" - Бутрагенио, Мичел, Мартин Васкес, Санчис и Пардеса. Треньор им е не по-малко известният Алфредо Ди Стефано. На 30 май 1990 г. Реал печели пета поредна титла след незабравим сезон в Примера дивисион, когато отбелязва феноменалните 107 гола в 38 мача.

През 1996 година начело на отбора Фабио Капело и веднага печели титлата. Тогава в отбора идват знаменателни футболисти като Роберто Карлош, Предраг Миятович, Давор Шукер, Кларънс Зеедорф. Макар Капело да си тръгва само след една година започва златен период за Белия Балет, и през 1997-98, 1999-00, 2001-02 Реал Мадрид прибавя във витрината си още 3 купи на Европейските шампиони (вече под името Шампионска лига).

2000 година е епохална за отбора, защото тогава президент става строителният магнат Флорентино Перес и дава начало на легендарния проект "Галактикос". Това е революционно нов за времето си бизнес подход към футбола и той се изразява в привличането на най-големите звезди на пазара. Това прави маркетингов бум и Реал Мадрид става най-разпознаваемата марка по целия свят а по-късно и най-богатия клуб.

Още в предизборната си кампания Перес обещава да доведе най-голямата звезда на Барселона Луиш Фиго и наистина изпълнява обещанието си, като плаща клаузата за освобождаване на португалеца в размер на 56 милиона евро. През следващата година от Ювентус идва и френският магьосник Зинедин Зидан за рекордните 72 милиона евро. До края на ерата Галактикос на Бернабео акостират още Феномена Роналдо, златното момче Дейвид Бекъм и Майкъл Оуен.

Макар в началото Реал да играе приказен футбол постепенно струпването на многото звезди на едно място и прогресивното застаряване на отбора започват да дават своето отражение и от 2003 година започва упадъкът на отбора. В рамките на 3 години се сменят 4 треньора докато накрая самият Перес си подава оставката.

За 2 месеца президент е Фернандо Мартин преди да бъде избран официалният президент Рамон Калдерон. Той прави най-добрият си ход с назначаването на Фабио Капело за треньор на отбора.

Въпреки че е критикуван за стила на игра, италианският наставник вдига клуба на крака и го прави шампион на Испания за 2007. Титлата е особено сладка не само защото идва след дълъг период на криза, но и защото е извоювана след уникален финален спринт на първенството, при който Белите правят 7 невероятно драматични обрата за да се доберат накрая до титлата с равни точки с Барса но по-добри показатели в директните двубои.

Въпреки успеха си Фабио Капело е уволнен заради неатрактивният стил на игра на отбора и на негово място е назначен бившият играч на Реал, но и на враговете Атлетико и Барса - Бернд Шустер.