Σε ποιον να πω αυτά που θα 'λεγα σε σένα
ούτε στον ίδιο τον εαυτό μου δεν μπορώ
δεν έχω εγώ δικό μου άνθρωπο κανένα
αυτά που θα 'λεγα σε σένα για να πω
Σε ποιον να πω αυτά που θα 'λεγα σε σένα
η μοναξιά μου δίνει στέγη και τροφή
δεν είσ' εδώ κι η μοναξιά με τρώει εμένα
αυτή με τρώει και μ' αφήνει ζωντανό
В необичаен час в ума си те създавам като тайно съкровище
С каквото не ми казваш пълня страници – може би в думите да те намеря
Размътвам деня на слънцето, което залязва - лицето ти да видя
На облаците простирам небесна дъга – мост да до
Само в сънищата мога да те докосвам
Да оставяш цвят върху моето сиво
И всяка зора коята тъмнината ще погуби
И друго представление, което на репетиция ще свърши