slavqnin

Понеже напоследък много се толерира въпросът, че българите не са славяни, че нямаме нищо общо с тях, че славяните са подчовеци и низши същества / мисля , че подобни идиотии могат да се родят само в мозък доминиран от нацистка идеология/, реших да покажа
какво представляват славяните - Европейци по произход те са най - голямата група индо-европейски племена и основа на много днешни държави :

"Славяните са група от народности, обитавали Източна Европа до 7–10 век от н.е., които говорели сходни езици, днес известни като славянски.

Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа група. Може да се смята за безспорно, че тяхната прародина е Европа. По археологически и лингвистични данни е установено, че са населявали обширни области, заключени между Карпатите, Балтийско море и реките Одра, Днестър и Днепър. Според някои теории около 2 хилядолетие пр.н.е. съществувала обща балто-германо-славянска група езици, от които по-късно се отделили прагерманският и балтийският език. Така, към началото на първото хилядолетие пр.н.е. се оформил общият праславянски език, който запазил своята архаичност и имал редица сходства с иранските и индийските езици, с които влиза в групата на сатем езиците.

В резултат на Великото преселение на народите през 3 век, славяните започнали да напускат своите първоначални територии. Оформили се три племенни групи славяни — западна, наречена венеди, източна — анти и южна — славини. До края на 5 век южните славяни заели териториите северно от река Дунав (приблизително териториите на днешна Унгария, Румъния и част от Украйна). Така славяните влезли в непосредствена близост с римо-византийската култура, която оказала значително влияние върху тяхното развитие.

Съдържание [скриване]
1 Произход и развитие
1.1 Разселение
2 Религия
3 Списък на славянски племена
4 Вижте също
5 Външни препратки



Произход и развитие [редактиране]

Славянските поселения към 300 г. пр. н. е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо)Първоначално славяните обитавали районите между горното течение на река Висла, Северните Карпати и река Днепър. Това е обширна гориста територия в Източноевропейската равнина, осеяна с множество малки реки, езера и блата. В тамошните земи, при съответните климатични условия, се оформила древната славянска материална и социална култура, която запазила спецификите си през следващите две хилядолетия.В този обширен район славяните остават до Великото преселение на народите, което е в края на 3в.сл.Хр.

Славянският бит и мислене били изцяло предопределени от средата на първите им местоживелища. Славяните били предимно земеделци, но също се занимавали и със скотовъдство. Отглеждали най-вече едър рогат добитък и свине, а също и коне. И археологията, и лингвистиката, и ономастиката, и религиозните проучвания доказват, че конят е бил добре познато и равномерно разпространено сред славяните животно. Славянте предпочитали да се заселват в естествено защитени територии, в близост до реки, езера. Социалната структура на славянското общество не се отличавала от тази на другите варварски народи, появили се на историческата сцена в прехода между античността и средновековието. Основната обществена единица била родовата община (задруга), оглавявана от старейшина. Няколко родови общини образували племето, което се управлявало от племенен вожд, наречен княз. Неговата власт била ограничена от общото събрание на племето (Вяще), в което влизали всички мъже воини.

За дълго време славяните били зависими от номадските племена скити и сармати, които били велика сила в античността. Те също били индоевропейци, но принадлежали към иранските народи, което оказало важно влияние върху славянската култура. Славянският език останал архаичен, много близък до общия индоевропейски и до индо-иранските езици. Славянската религия придобила типично ирански черти, а в митологията се появили персонажи, характерни за древния персийски и дори индийски епос.


Разселение [редактиране]
Чуждото владичество вероятно дало начало на първото разделение на славянския етнос. Покорените племена, които обитавали източните славянски земи, около реките Днестър и Днепър, не можели свободно да контактуват с независимите си западни роднини. Битът, обичаите, вярванията и наречията им развивали все по-големи разлики и се оформили две групи славяни — източни (анти) и западни (венети). От антите прозлезли руснаците, украинците и беларусите; от венетите — чехите, словаците, поляците и лужишките (германските) славяни.

През 5-6 век, под натиска на прииждащите от изток азиатски номади, славяните се раздвижили. Едни от антите се разселили на североизток, а други се установили на юг, в Долнодунавската равнина. Когато преминали река Дунав и навлезли в Балканите, те осъществили контакт с южния (панонски) клон на венетите и понеже все още били доста близки, образували една нова славянска група — славини. Източните славини се заселили и обитавали днешните територии на българи и македонци, а от западните славини — сърби, черногорци, хървати и словенци.

Славяните, които живеели в равнините или сред вражески племена, се събирали в по-големи общности и строели добре укрепени селища. Такива обаче не са открити на територията на съвременна България. До края на XIв. на територията на почти цяла Добруджа се откриват останките на добре укрепени български аули (крепости), в които липсва каквато и да е славянска култура. Тези селища на праславянски се наричали *горд, откъдето се развива и съвременната дума град. Те обикновено ставали културни и политически средища на околните славянски племена и в тях се намирала резиденцията на местния княз и множество храмове на славянски божества. Такива славянски крепости били средновековните градове Аркона, Кореница, Ретра, Волгаст, Стетин (дн. Шчечин), Ратибор и др.

Историкът Прокопий Кесарийски е отбелязал, че славяните „живеят в демокрация“. Това характерно социално устройство пречело на появата на славянски държави в ранната славянска история. Дори когато се появило класово разслоение и князете съсредоточили повече власт в ръцете си, те постоянно враждували помежду си, защото всеки смятал себе си за равен и независим от другите. С времето, обаче, нещата се променяли. Славянското общество се развивало, появявали се необходимите катализатори и в VІ-VІІ в. славянските народи се озовали на прага на държавността.


Религия [редактиране]
Основна статия: Славянска религия
Религиозните вярвания на славяните били свързани с техния начин на живот. Те обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. Главен бог-творец на мълниите бил Перун. В това отношение е съпоставим със Зевс и Юпитер. Почитани били богът на плодородието Даждбог, богът на стадата Велес, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата Лада. От най-древни времена сред тях бил разпространен култът към умрелите. Основен погребален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвите в гробовете славяните поставяли различни предмети, които би трябвало да им служат в отвъдния свят. Погребенията им се придружавали от особени ритуали. Един от тях бил т.нар. тризна — своеобразно военно състезание. Над гроба на умрелия било устройвано и угощение, наречено страва. В религиозните им практики основно място заемало жертвоприношението, чиято основна цел било омилостивяването на бога. Използвали каменни и дървени идоли, пред които произнасяли езически молитви. Този ритуал е свързан със силно разпространения фетишизъм."

Източник Уикипедия:


А ЕТО И ТЕКСТА НА ЕДНА ЧУДЕСНА ПЕСЕН НА ГРУПА АЛИСА :

Небо славян

Звездопад дорог от зарниц
Грозы седлают коней,
Но над землей тихо льется покой монастырей.
А поверх седых облаков
Синь, соколиная высь
Здесь, под покровом небес мы родились.

След оленя лижет мороз,
Гонит добычу весь день,
Но стужу держит в узде дым деревень
Намела сугробов пурга,
Дочь белозубой зимы
Здесь, в окоёме снегов выросли мы.

Нас точит семя орды,
Нас гнет ярмо басурман,
Но в наших венах кипит небо славян
И от Чудских берегов
До ледяной Колымы
Все это наша земля, все это мы.

А за бугром куют топоры,
Буйные головы сечь.
Но инородцам кольчугой звенит русская речь.
И от перелеска до звезд
Высится белая рать.
Здесь, на родной стороне, нам помирать.

Нас точит семя орды,
Нас гнет ярмо басурман,
Но в наших венах кипит небо славян
И от Чудских берегов
До ледяной Колымы
Все это наша земля, все это мы.


Музыка: Алиса - Небо славян
Инфо
Клип Коментар

...дето гнусният американски лайнар да не си е заврял носа. По отношение на икономиката - не ме разсмивай бе. Знаеш ли осемдесет и девета какъв беше експорта ни , а ? Петдесет години ни трябват да достигнем нивото от 1988-89г. - времето на

като роби , избити чрез непосилен труд, болести и глад , запитай и за индианските племена - там където е била тяхна земя , сега не се среща нито един. Запитай какво стана в Чили, Перу , Колумбия, Ирак, Виетнам .. Няма място по света ...

И още веднъж специално за petersolberg за да не го забравя: Въпрос - я се запитай колко хора са избити по времето на т.нар. демократично управление, като се започне с буржоазните революции, гадните колониални войни, колко хора са били продадени..

Специално за petersolberg още веднъж за да не го забравя: "Съединените Американски Щати са лешоядът късащ кървави парчета от плътта на човечеството" Фидел Кастро

Тя песента е на Висоцки, но винаги е хубаво да я чуеш , благодаря.

Ама само трепане ...

Ми те са българи. Все имат някаква час тславянска кръв

Честит празник !!!!

Не се стърпях и преписах текста тук за да може всеки да си го чете

Петергофский десант, петергофский десант И залива холодные воды, Петергофский десант, петергофский десант Кровь и гордость Балтийского флота. Александр Харчиков

Петергофский десант, петергофский десант Сорок первого черного года, Петергофский десант, петергофский десант, Не вернувшийся к нам из похода

Оскопляло красивых зверье, Ненавидело их и боялось, Им - героям - почтенье мое, В память их эта песня слагалась.

Изувеченных, полуживых И несдавшихся, как их пытали, Как захваченных мучили их, Как им звезды на лбах вырезали,

А потом, когда боезапас Весь иссяк, моряки написали Кровью алою: "Пойте о нас!" На округлой фонтанной скрижали

Поясные снимали ремни И тяжелыми пряжками дрались, Грызли фрицев зубами они И на извергов грудью бросались,

Петергофский десант, петергофский десант Сорок первого страшного года, Петергофский десант, петергофский десант И в бессмертье шагнувшая рота.

Как гвоздил старшина молодой Немчуру пулеметным прикладом, Как кишки волочил за собой, Закрывая их мокрым бушлатом.

Как наверх по ступенькам бежал Политрук - дядя Миша с гитарой, Как споткнулся и навзничь упал Окровавленный и бездыханный,

И поведал парнишка с тоской Как геройски братки погибали, Как гранату сжимая рукой Вместе с немцем себя подрывали.

Одному лишь спастись довелось: От братишек донес с того света Юнга-мальчик, балтийский матрос До своих правду горькую эту,