Оттатък щедра е Земята и там ви чака друг живот.И минахме.Облегна плаха на рамото ми ти глава.Там птици пееха,звънтяха щурците в гъстата трева.Но вечерта несетно спусна воали здрачни върху нас.Поднесе ми ти свойте устни..И повече не помня аз..
Насън ли бе мечта ли смела..И нии сме в някаква лъка.Ръка гореща беше вплела ти в мойта влюбена ръка.Валеше дъжд.Но слънце блесна и в миг се открои пред нас-вълшебната дъга небесна и чухме нечовешки глас.Минете-каза ни дъгата-под моя многоцветен свод
Как хладно беше времето,в което,о радост моя,бях далеч от теб-как мрачно и студено бе небето,какъв декември духаше свиреп!А всъщност беше топло,беше есен,растлала красоти нашир и длъж,вдовица сякаш с тежък плод,понесен от жара на покойния и мъж...
Аз те срещам почти случайно тук между дванайсет и два.Ти си моя тревога и тайна,а дори и незнаеш това.Ти дори не усещаш наверно колко трудни са тези неща-да улуча мига,да се мерна,да постигна случайността,да постигна оная нехайност,със която ще кимна
Хей,ти-дето много приказваш,дето знаеш думи красиви,дето все се присмиваш-защо мълчиш като наказан?Онемя ли?Загуби ли дар слово?Хайде,накичи ме с лъжи от злато,напълни ми с пъстри звезди полата-зная,няма от тебе по-ловък.Още мълчиш-трагичен,
А двойно повече се мъчиш ти.И взрян през космоса от теб до него оттам долавяш своите черти,от своя глас в гласа му чуваш ехо.На всички хора се усещаш брат и предпочиташ теб да са ранили,но как да върнеш камъка назад?И чакаш благослов-А няма милост!
Защо най-близките си,Боже мой ,най-лошо нараняваме при допир?Дали защото тъкмо срещу свой те нямат за ответен удар опит?Стои пред тебе близкият човек,незащитен като в Библейско чудо.И твойта грубост и при допир лек го наранява и го мъчи лудо!
Премина бурята.. И укротена ти пак ме гледаш ласкави очи.Навън вали..Морето е студено.Обидено сърцето ми мълчи.В такива дни не те обичам..Мразя,когато духат остри ветрове,когато в жълто гасне тоя залез,за който-не ,не трябват стихове.
Щастлив е май свободния човек-човек живеещ в свое време.Душата му-душата на поет,която като птица да се рее.Щастие и Свобода.Но те са като две звезди далечни-поискаш ли ще ги докоснеш със душа,защото ние няма да сме вечни!!!
Щастлив е май свободния човек-човек живеещ в свое време.Душата му-душата на поет,която като птица да се рее.Щастие и Свобода.Но те са,като две звезди далечни-поискаш ли ще ги докоснеш с душа,защото ние няма да сме вечни!!!
Щастие.Но какво е това?Някой ще каже чувство-друг просто ще махне с ръка.Но,аз мисля,че това е изкуство.Изкуство ще е честният човек щастлив да бъде в този свят.В този може би последен век на долни твари тъй богат.
..Понякога ставаш заключен и чужд,ставаш като стъкло заледено,зад което всичко е скрито.Тогава ми идва ту с удар един да разбия твойта надменност студена,ту устни до теб да допра и да дъхам,нежно и упорито додето топлината ми разтопи едно малко прозо
След твойта смърт аз срещнах много-добри и хубави жени,но никоя от тях не смогна в сърцето ми да те смени!Със теб живея.И когато на свой ред клюмна със глава,ще те целуна по устата и ти ще разбереш това!
смърта на птицата е по силна! Наведе главица раненото птиче,притвори от болка очи в ръцете на малкото мило момиче,добри като топли лъчи!И зрънце не иска,не иска водица,замира доброто сърце.Погледна с ужас,тъй не като птица,а само човешко лиц
